Предистория

Един от недостатъчно изяснените въпроси в историографията на българската литература е въпросът за нейната периодизация. Особено много трудности се срещат в две насоки: 1) установяването на основните периоди в историята на българската литература и техните граници; 2) в успоредяването на тези периоди с главните направления в развитието на европейските литератури. Не говоря в световен мащаб, защото Н. И. Конрад посочи несъвпадението на европоцентризма с реалната хронология на литературния процес в извъневропейски страни и континенти. Както е известно, ускореното развитие на българската литература през Възраждането размества границите на направленията сантиментализъм, романтизъм и реализъм. А що се отнася до общата периодизация на историята на българската литература, неизяснените въпроси засягат началния период, границата между стара и нова литература, съществуването на направлението барок и неговото хронологическо място. С оглед на решението на първия въпрос (началото на историята на българската литература) ще се спра на най-ранната проява на писменост и литература в България — първобългарските каменни надписи от VIII и IX в. Става дума за една научна проблематика, за разработването на която има първостепенни заслуги проф. Веселин Бешевлиев; в целия му научен път първобългарските надписи заемат средищно място. Първата му студия в тази област е обнародвана в 1926 г.: „Гръцкият език в прабългарските надписи“. Трябва да се отбележат фундаменталните му издания на пълния корпус на първобългарските надписи.