Преустройството

Продължаваме разговора, започнат в кн. 10/1988 г. на списание „Литературна мисъл". Припомняме обсъжданите въпроси. 1. Кои са според Вас най-важните проблеми, които българското литературознание трябва да реши? ce 2. Какво трябва да се промени в подхода към литературното наследство? 3. Как да се повиши авторитетът на съвременната ни литературна критика и да обвърже тя по-здраво с народната оценка? 4. С кои остарели стереотипи на мисленето и организацията в литературната наука трябва да се разделим? 5. Съществуват ли в литературознанието опити за „самооценка“, има ли случаи, в които литературната наука се е откъснала от практиката; какви са преображенията на монополизма в литературознанието? 6. Смятате ли, че расте идейната и художествената подготовка на младите литературоведи, и какво още трябва да се усъвършенствува при работата с тях? 7. По какви пътища се усвоява у нас световният литературоведски опит и какво още не ни достига в тази област? B 8. Посочете най-силните страни на съвременната българска литературна наука развитието и след Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. 9. Съществуват ли излишни прегради пред плурализма на мненията в литературознанието? 10. Кой въпрос бихте желали сами да формулирате и да развиете?