Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Едно от най-интересните събития в културния живот на Полша през тази есен беше първият международен конгрес на преводачите на полската художествена литература (първа проява от този род в социалистическите страни), състоял се от 4 до 12 ноември т. г.. По покана на Агенцията на авторите пристигнаха във Варшава над 60 души (от СССР и социалистическите страни, от скандинавските държави, от Англия, Франция, Италия, ГФР, Южна и Северна Америка, Монголия, Япония и Израел), между тях и изтъкнати поети и писатели, които на 32 езика превеждат полската художествена литература. Целта на конгреса беше полската страна да даде израз на своята благодарност и признател ност към тези, които със своя труд запознават чуждестранните читатели с постиженията на полската литература, и да им даде възможност да се запознаят с живота в Полша, да влязат в тясна и непосредствена връзка с писателските среди и да опознаят по-отблизо проблемите на литературното развитие в Полша.
    Ключови думи: Преводаческото, изкуство, свързва, народите

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На него е посветила монографията си полската литературна историчка Тереза Домбек. Като няколкогодишна преподавателка по полски език в Софийския университет, тя отблизо се запознава с българската литературна традиция, с развитието на общокултурните и литературни контакти между двата славянски народа - българския и полския. Проучвайки рецепцията на полската литература в България, научноизсле дователският и поглед се е спрял на едно от най-интересните явления в историята на българо-полските литературни връзки - пре водаческата и популяризаторската дейност на нашата изтъкната поетеса Дора Габе. Докато историята на българо-полските литературни отношения през Възраждането е предмет на доста изследвания у нас, на новата рецепция на полската литература са посветени само няколко проучвания за отделни писатели. Нашата полонистика е все още длъжник по отношение на редица въ проси от българо-полската литературна взаимност.
    Ключови думи: Преводаческото, майсторство, Дора, Габе, Teresa, Dambek, Twoczosc, przckladowa, Dory, Gabe, Warszawa

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Характерно за Хайнрих Хайне е пародичното пречупване на прежи вявания и настроения. Дори най-лирично облъхнатите изповеди рязко избиват в пародична поанта и тя отнема на съдържанието това, с което един миг по-рано е извиквала вибрации от най-възвишено или сантиментално естество. Поантата е заложена в цяла строфа или само в последния стих, тя е реплика сякаш от друга уста, която е дебнела през цялото време из засада, за да се намеси най-неочаквано и да на помни, че всичко е илюзорно, че в живота няма място за лирични опиянения, излияния и нирвани, че той е жестока проза, сметка, сдел ка, изневяра, че е пълен със съсловни предразсъдъци и прегради, малки или непреодолими, но все пак прегради за стремежи, любовни бля нове и планове и тая поанта разбива романтичните съновидения мечти, илюзорното щастие. Още от самото начало в лириката на Хайне се откроява самобитният дуализъм на темперамента му, но пародич ната страст добива динамика и разраст от самия живот, който сякаш непрекъснато го апострофира със своите реалистични реплики и го събужда от поетическия унес и захлас, от мистичните настроения, от оптимистичните любовни мечти, от пролетното опиянение, за да го върне към най-суровите изисквания на деня и да попари със сланата си цветната феерия на пролетта. Още много млад той разбира, че пое тическото дарование е едно, а животът със своята бруталност - друго, че пълната кесия изглажда всички пътища, отваря всички врати и раз решава най-тежките проблеми, докато лирическият възторг може да отвори в най-добрия случай страниците на някое списание, което не плаща хонорар, или вратата на едно издателство, и то само ако има изгледи да направи добра сделка с горестните изповеди на един поет с празни джобове. А този поет, изтерзан от безпаричие, гладен и с оръ фани дрехи, след кратка пауза на спокоен отдих, отново ще започне борбата за поетическо утвърждаване и за насъщния хляб и ще изразходва физическите си и духовните сили в ходене по мъките, ще чука по ре дакции на списания и книгоиздателства, докато намери отзвук и признание, но лъвският пай от хонорара ще потъне пак в бездънните джо бове на издателя. С огромната вълшебна мощ на парите Хайне се сблъсква още при първите си самостоятелни стъпки в живота.
    Ключови думи: поетическото, превъплъщение, Хайнрих, Хайне, Принос, проблемите, Преводаческото, изкуство