преводачът

Димитър Т. Душанов (1837-1904) е един от скромните, редови труженици на книжовното поле от втората половина на ХІХ в. Той не създава произве дения, които да грабват умовете и сърцата на съвременници и потомци, името му се среща рядко в изследванията на литературните историци. Същевременно животът и делото на Душанов доста точно представят възможностите и стре межите на масовия тип интелигенти, изнесли на плещите си последните десе тилетия на робството и културния градеж от първите години на свободата. Роден в Казанлък, Душанов тръгва по познатия път - учи и учителствува в родния си град, продължава образованието си в Одрин, а след това и в прочутата гръцка Велика школа в Цариград. Тук той подготвя и първия си книжовен труд - Прикаската на Авраама, евреинът Тенедский" (Цариградски вестник, г. IV, бр. 278-279, 26 май-2 юни 1856). Това е преводна творба, взета вероятно от гръцката преса и имаща може би френски произход. Любо питната, дори пикантна „алжирска" история, преведена не много сръчно, по-скоро биографичен, отколкото творчески акт на деветнадесетгодишния младеж, който по това време е принуден да напусне училище поради липса на средства. e И За дълги години Душанов посяга към перото, само за да води търговските книги на своите работодатели в Цариград, Галац и Тулча или за да се обърне към своите близки и приятели, между които е и Г. С. Раковски, който дори възнамерява да го направи свой спомощник" в издаването на „Дунавски лебед". Поради разклатеното си здраве Душанов се прибира в Казанлък навлиза в учителското поприще, донесло му много успехи и огорчения, включва се и в борбата с униатите. За няколко години (1864-1867) учителствува Карнобат и отново е в родния си град, където свързва живота си с калоферската учителка, сръбкиня по произход, Рахил Барак (1844-1888) и двамата поемат задружно общия си път в учителското и книжовното поприще.

В немалката, но застаряваща литература за Стефан Стамболов политическият деец и революционер властно измества поета и книжовника на по-заден план. А поцялостни наблюдения върху преводаческата му дейност практически липсват само в аналитичен или оценъчен, но и в чисто фактологически план. И навярно при чината е и в самия Стамболов, който гори и изгаря в битките на политическата сцена, често съзнателно загърбил литературното поле. И все пак образът на родения за значителни дела българин не би бил пълен без привличането на усилията му в областта на превода. Защото те разкриват не само възможностите, но и пристрастия та му, свързани са с повратностни моменти от житейския му път. B До наши дни книжовното наследство на Ст. Стамболов, дори само печатаният му дял, не е установено, вероятно има и несвързани с неговото име публицистични и литературни опити, а сред тях могат да се окажат и някои преводи. Но и това, което може да се установи, не е малко и то заслужава интереса на изследвачите. Както е известно от разказите на съвременниците и от първите биографии, Одеса Стамболов попада в среда на „нихилисти", дори е библиотекар на групата, която скоро била разпръсната. Съществуват сведения, че той не само е четял, но си е водил и бележки, правил е конспекти, превеждал е (поне за себе си) книги с политическо съдържание, народническа литература, художествени творби - „Капита лът" на К. Маркс, „Государственность и анархия" на М. Бакунин, Прудон и др. За 150 1 Вж. А. Бурмов. Революционната дейност на Ст. Стамболов през 1873-- съжаление до наше време не са достигнали - в ръкопие или печатани - превода чески и други книжовни изяви на Стамболов от одеския период на живота му.