Преводачът Стефан Стамболов

В немалката, но застаряваща литература за Стефан Стамболов политическият деец и революционер властно измества поета и книжовника на по-заден план. А поцялостни наблюдения върху преводаческата му дейност практически липсват само в аналитичен или оценъчен, но и в чисто фактологически план. И навярно при чината е и в самия Стамболов, който гори и изгаря в битките на политическата сцена, често съзнателно загърбил литературното поле. И все пак образът на родения за значителни дела българин не би бил пълен без привличането на усилията му в областта на превода. Защото те разкриват не само възможностите, но и пристрастия та му, свързани са с повратностни моменти от житейския му път. B До наши дни книжовното наследство на Ст. Стамболов, дори само печатаният му дял, не е установено, вероятно има и несвързани с неговото име публицистични и литературни опити, а сред тях могат да се окажат и някои преводи. Но и това, което може да се установи, не е малко и то заслужава интереса на изследвачите. Както е известно от разказите на съвременниците и от първите биографии, Одеса Стамболов попада в среда на „нихилисти", дори е библиотекар на групата, която скоро била разпръсната. Съществуват сведения, че той не само е четял, но си е водил и бележки, правил е конспекти, превеждал е (поне за себе си) книги с политическо съдържание, народническа литература, художествени творби - „Капита лът" на К. Маркс, „Государственность и анархия" на М. Бакунин, Прудон и др. За 150 1 Вж. А. Бурмов. Революционната дейност на Ст. Стамболов през 1873-- съжаление до наше време не са достигнали - в ръкопие или печатани - превода чески и други книжовни изяви на Стамболов от одеския период на живота му.