Личността на Николай Лилиев


  • Обхват на страниците:
    44
    -
    65
    Страници: 22
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    0
    ДОСТЪП: Free access
    ГОДИНА:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Ключови думи
    Резюме
    Ще се спрем на някои характерни страни от личността на Нико лай Лилиев, излизайки главно от спомените на неговите съвременни ци, а също така и от кореспонденцията му. Днес разполагаме с ширен документален материал, в който става дума както за неговата външност и привички, така и за особеностите на характера му. Този документален материал ще помогне да го познаем по-отблизо и доближавайки се до него, ще се убедим колко преживени са неговите сти хове и няма да ги възприемаме като „формалистични писмена", както самият поет иска да ни внуши. Тогава ще ни стане ясно защо Лилиев прекрасния си портрет за Хуго фон Хофманстал цитира следния пасаж: „Не са ли преплетени най-странно нашите чувства, получувства, всички най-тайни и най-дълбоки състояния на нашата същност с един пейзаж, с едно годишно време, с някоя особеност на въздуха, с един дъх? Движението, с което скачат в кола, тежката и беззвездна нощ, мирисът на влажни камъни в един коридор, чувството за ледена вода, която се лее от чешмата по ръцете ти: с хиляди такива земни неща са свързани всички твои копнежи, всички твои упивания. По-силно свързани: с корените на техния живот са сраснали така здраво, че отрежеш ли ги с нож от тази основа, те биха посърнали и ще се превърнат в нищо в ръцете ти. Искаме ли да се намерим, не трябва слизаме дълбоко в себе си: вън ние можем да се намерим, вън. "