Рожба и връстник на априлската културна политика

Списание „Литературна мисъл" навърши тридесет години от свое то основаване. Замислено непосредно след историческия Априлски пле нум на БКП, вече три десетилетия то продължава да бъде авторитетна трибуна на едни от най-важните и актуални проблеми на литературната история, теория, критика и естетика. Системно и настойчиво то се стреми да осветлява по-общите или по-частните въпроси на многовековното развитие и съвременното състояние на литературата ни, да разкрива взаимоотношенията и с други национални литератури, да разглежда ярки явления на световната литературоведческа мисъл от миналото и от ново време. Появата на сп. „Литературна мисъл" бе наистина възможна само в условията, които настъпиха у нас след 1956 г., когато се даде простор на интелектуално-творческата мисъл, когато започна неумолим процес за преодоляване на дотогавашни схеми и догми, спъващи търсенията и прозренията на хората на перото, на научната и художествената интелигенция. Новият идейно-политически климат, обновителният идеологически полъх се оказаха особено благоприятни за творчески инициативи и перспективни замисли във всички области на обществення ни и духовен живот. Още през първите месеци след историческия Април в Института за литература при БАН се заговори за създаване на научно списание по въпросите на литературознанието. Макар че се чуваха и скеп тични гласове относно възможността и готовността на все още твърде ограничения състав от научни работници за едно такова отговорно дело, надделяха оптимистите и ентусиастите. И след неколкократни разговори и обсъждания относно характера и задачите на едно ново академическо списание бяха направени и съответни постъпки за неговото разрешаване. В това отношение имахме и пълната подкрепа на акад. Т. Павлов - тогава председател на БАН. Както в толкова други области, и тук ръководството на нашата партия прояви разбиране и далновидност, утвърди нашето предложение.