Четири есета за романа

Мишел Бютор, един от седморката „нови" френски романисти, посвети шест го e дини от живота си на практиката на романа и двойно повече на размисъла върху романа. Раздвоението между тези взаимно допълващи и осмислящи се дейности оп ределя облика му на творец, за когото литературата е начин за постигане на едни ство в живота, а писането - гръбначен стълб. Според Бютор всяка инвенция критика и всяка критика - инвенция, и в този смисъл функцията на твореца включва функцията на критика и обратно. Плод на това виждане са литературнокритичес ките и теоретическите текстове, събрани в сборниците Репертоари I, II, III, IV и V, които в продължение на петнадесет години (1960-1975) съпътствуват неотлъчно всич ки негови изяви и подплатяват формално-литературните му търсення. Ядрото на тазн тълкуваща критическа дейност са текстове, в конто личи стремежът на автора да ос ветли по нов начин романната действителност. Като изхожда от собствената си прак тика на творец, Мишел Бютор създава в тях своя поетика на романа", и без да има претенция за личен теоретичен принос в разработването на тази проблематика, излага своето схващане за романа като целенасочен експеримент, протичащ в наситена с литература среда, като при това всяко ново писание се явява вмешателство в едни предхождащ литературен пейзаж. Бютор не се ограничава в сухо теоретизиране и жанрово неговите текстове за романа най-много се приближават до есето. В тях пул сира животът като необходим фон и естествена среда за разгръщане на тоталния разказ, в който се къпем всекидневно. Всички ние, казва Бютор, се намираме в една огромна библиотека и нито един от нас не може да храни илюзията, че е измислил романа. През 1960 г. издателство „Галимар" публикува подбор от негови текстове, посветени на проблемите на романа, под заглавне „Есета за романа". Предлагаме в четири от тях, включени в тома с избрани творби на Мишел Бютор, подготвен от ДИ „Народна култура".