Характерни черти на българския разказ. Минало и настояще

Разказът винаги е бил водещ жанр в българската художествена проза. Така както в немската литература новелата, в руската - повестта, полската - романът определят облика на националния художествен процес, в нашата литература късата повествователна форма е носител на най-характерните черти на българската литературна специфика. Поради по-слабата романистична традиция в литературното ни развитие именно в разказа се изявява националният белетристичен гений. И този факт, разбира се, съвсем не е случаен. Обоснован е от специфи ката на нашата история, изпълнена с чести катаклизми, с войни и въс тания. Отсъствието на достатъчно дълга историческа дистанция меж ду съдбоносните исторически събития, необходима за раждането на крупните форми на романа, налага разцвета на разказа. Литературната наука все още не е дала напълно задоволителен И отговор на въпроса, защо художествените жанрове в основни линии се запазват същите от древността до днес, и не епосочила в какво точно се състои тяхната зависимост от промените на човешкото мислене отношение към действителността. Фактът, че романът например е в подем след големи исторически трусове и събития (както става у нас през петдесетте години), е лесно обясним. Също така логично и лесно разбираемо е, че неепическите времена предизвикват преобладаване на късите белетристични форми (например постиженията на българския разказ през деветдесетте години на миналия век). Но съвсем не е та ка просто да се обясни защо и романът, и разказът (както и останали те жанрове на епоса, лириката и драмата), колкото и да се видоизме пят, от хилядолетия насам съхраняват своята жанрова същност - съ що както мисленето ни съхранява своята човешка специфика. Но какво точно в особеностите на мисленето на хората от древността до днес поддържа неизменното в различните жанрове? С общи констатации не можем да отговорим на този толкова важен въпрос. Необходими са повече конкретни наблюдения и анализи върху промените в жанровите същности и обуславящите ги изменения в човешката мисъл, в отношението на писателите към света. Затова изследването на идеите, пое тиката и стилистиката на даден литературен жанр през различните исторически етапи е една от главните задачи на литературознанието на е основен проблем и на пашето време. А проблемът за жанра литературната история, и на литературната критика, и представлява худо85 жествен израз на чисто философски въпроси - защото разглежда вза имоотношението между абстрактно и индвидуално, единичност и множественост.