Логиката на литературно-историческите процеси: литературното направление


  • Обхват на страниците:
    8
    -
    30
    Страници: 23
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    1
    ДОСТЪП: Free access
    ГОДИНА:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Резюме
    Литературните направления са една от формите, в които съще ствува литературният живот. Те идват в историята на литературата на смяна: като обновление на идеи, на естетически схващания за човека и за обществото. Те носят обновление на стиловете и на начините на изображение поради ново виждане и на света, и на личността на човека. Явяват се в началото като художествено откритие, като нови естетически схващания, които се противопоставят на предишното творчество, налагат се постепенно и овладяват често цялата насока на литературния живот. По-късно настъпват други явления: посте пенното „застаряване" на литературното мислене, постепенното „изхабяване" на средствата, служили като инструментариум за създаване на възприятия, на чувства и на художествени истини. Начева се така нареченото „декомпозиране" в организацията на литературата - на стиха, на разказа, на драматическото изображение, и „типът на предишните жанрове започва да завехва. Предишното „ комплектуване" на художествените произведения начева да губи устойчивост. Това става, разбира се, с борба, и има и дълбоки социални причини. Често пъти става рязко сблъскване на новото литературно направление с другото, предишното. В такъв случай възникват нови програми, имаме и излизане от текста", промяна на текста в границите на цялостния литературен процес. Няма постепенен упадък. Възниква борба между стари и нови художествени похвати и художествени структури. Както и да протичат процесите, остава характерното: спечелване на почва от новото и изтласкване по-бързо или по-постепенно на старото, чийто апотеоз езавършил и чиято драма е започнала. Резултатът е неизменно същият - изместване на старото и новото, или преобразуване на старото, включването му органично в една нова есте тическа система, която и когато възприема нещо от предишното, го отрича, създава свой фонд от средства и начини за художествено самоизразяване на литературата и за художествено изобразяване на човека и на „картината на света".