Критическата проза на Осип Манделщам

Осип Манделщам е отличен поет, спечелил бързо признание и известност. Манделщам критикът обаче остава незабелязан от съвре менниците си. Правото да критикуват, теоретически да размишляват върху изкуството е признато на много поети от 10-те - 20-те години. Странно е наистина - а това положение напомня за отношението на неговите съвременници към статиите на Блок, - че Манделщам не е възприеман като критик, теоретик, мислител. Прозата му остаза чужда за тези, с които започва своя литературен живот. Тя почти не намира отклик сред новите литературни поколения, които навлизат в изкуството след Октомврийската революция. Зa кръга, в който започва дейността на Манделщам, кръга на младите писатели акменсти, неговата личност е твърде необикновена. Той се отличава с неуморимия си стремеж към цялостен мироглед, със своята неудовлетвореност от сурогатите на мисълта. В епохата на позорното десетилетие - реакцията след 1905 година, във времето на примитивния и тривиален стремеж към мистика, теософия, дребнаво празнословие, ориентацията към всеобхватно, органическо виж дане и разбиране на света, възприемането на човека до най-дълбо ите му исторически корени е необичайно и дори странно. До края на живота си Манделщам се интересува от достиженията на съвре менната наука - както хуманитарната, така и естествената. Научни теории, открития, хипотези за него не са просто предмет за четене, а основа за размишленне над два главни въпроса: същността на ис орнята, на историческото битие и не по-маловажните за него въпро си за същината на изкуството, за функциите му в околния свят. В статиите му, дори от ранния период, няма и помен от изолирано разглеждане на произведенията на изкуството извън отношенията на един или друг текст към духовния живот на времето. Независимо да ли пише за Шение, Пушкин или Вийон, за Блок или Бели, той ги вижда винаги сякаш в светлината на времето, на бита, на биогра фиите им. В статните от 20-те години, които съставят по-голямата част от неговото критическо наследство, плътно се сливат въпросите на изкуството и на общественото съзнание. Може би не му е било съдено да види докрай в цялата им сложност социално-историческите фактори, които определят живота на изкуството, но неизменно в ста тните му е налице стремежът да разбере тяхното значение в съвре менния живот, да определи приноса на твореца в процеса на истори ческото творчество.