Манделщам

Осип Манделщам е отличен поет, спечелил бързо признание и известност. Манделщам критикът обаче остава незабелязан от съвре менниците си. Правото да критикуват, теоретически да размишляват върху изкуството е признато на много поети от 10-те - 20-те години. Странно е наистина - а това положение напомня за отношението на неговите съвременници към статиите на Блок, - че Манделщам не е възприеман като критик, теоретик, мислител. Прозата му остаза чужда за тези, с които започва своя литературен живот. Тя почти не намира отклик сред новите литературни поколения, които навлизат в изкуството след Октомврийската революция. Зa кръга, в който започва дейността на Манделщам, кръга на младите писатели акменсти, неговата личност е твърде необикновена. Той се отличава с неуморимия си стремеж към цялостен мироглед, със своята неудовлетвореност от сурогатите на мисълта. В епохата на позорното десетилетие - реакцията след 1905 година, във времето на примитивния и тривиален стремеж към мистика, теософия, дребнаво празнословие, ориентацията към всеобхватно, органическо виж дане и разбиране на света, възприемането на човека до най-дълбо ите му исторически корени е необичайно и дори странно. До края на живота си Манделщам се интересува от достиженията на съвре менната наука - както хуманитарната, така и естествената. Научни теории, открития, хипотези за него не са просто предмет за четене, а основа за размишленне над два главни въпроса: същността на ис орнята, на историческото битие и не по-маловажните за него въпро си за същината на изкуството, за функциите му в околния свят. В статиите му, дори от ранния период, няма и помен от изолирано разглеждане на произведенията на изкуството извън отношенията на един или друг текст към духовния живот на времето. Независимо да ли пише за Шение, Пушкин или Вийон, за Блок или Бели, той ги вижда винаги сякаш в светлината на времето, на бита, на биогра фиите им. В статните от 20-те години, които съставят по-голямата част от неговото критическо наследство, плътно се сливат въпросите на изкуството и на общественото съзнание. Може би не му е било съдено да види докрай в цялата им сложност социално-историческите фактори, които определят живота на изкуството, но неизменно в ста тните му е налице стремежът да разбере тяхното значение в съвре менния живот, да определи приноса на твореца в процеса на истори ческото творчество.

Изминаха петдесет години от неговата трагична гибел. И днес не само познавачите, а и любителите на съветската поезия знаят, че и той бе жертва на култа към личността. Жертва, с която съветската литература загуби един бележит творец - ярко своеобразен като поет и свободолюбиво горд като личност. норRRY Be iqoson 5. В началото на 80-те години, когато подготвях първото българско издание на избрана лирика от Осип Манделщам, успях да се срещна (в Москва и в Ленинград)с познавачи и приятели на поета, да прочета в библиотеки негови творби и отзиви за тях. Особено трайна следа е оставила в съзнанието ми срещата с изкуствоведката Евгения Павловна Зенкевич - жена на по-младия брат на поета. В своята квартира в Москва тя ми показа голям ръкопис от спомени за О. Манделщам, грижливо събра ни и подредени приживе от съпруга и Евгений Емилиевич, а също - снимки и рисунки на поета. Видях Осип Манделщам като красиво дете, като замислен младеж, като интелектуалец преждевременно състарен под ударите на съдбата си... „Всъщ ност неговата трагедия - промълви Евгения Павловна - започна с оная епиграма срещу Сталин." Домакинята тихо ми я прочете, но да запиша стиховете не се съгласи. И това бе лесно обяснимо. Тогава за много неща вратичката на демокрацията стоеше едва открехната, а гласността бе под катинар. 10 Почти връстник на Маяковски и Пастернак, на Ахматова и Цветаева, Осип Манделщам се изявява като поет в първите десетилетия на нашето столетие. Това е период на „бури" в Русия, време на шумни манифести на модернизма, на развитие и разпадане на различни декадентски течения и школи (символизъм, акмеизъм, футу ризъм, имажинизъм), от една страна, и подем на революционната поезия, вещаеща зората на нова епоха, от друга. Осип Манделщам също има своите декадентски увлечения, плаща дан на модер низма. Но ярко своеобразен като талант, сложен и противоречив в творческите си търсения и еволюция, едва ли можем да го поставим категорично в тесните рамки на една школа, в талвега на едно литературно течение. В ранна младост той е ученик на символизма, без да робува на формалистичните му канони, по-късно се приобщава към акмеизма, без да бъде правоверен на официалните му изисквания. Приветствува дързостта в диренията на Хлебников и ранния Маяковски, без да им подражава и до края на живота си евраг на всяко епигонство. Като поет се налага не само с богатата си култура и въображение, но и с динамичното напрежение на мисълта си, с активното въздействие на словото, като оръжие на речта" ITY ON Роден на 15 януари 1891 г. в Петербург, Осип Емилиевич води произхода си от бурен род, дал на Русия няколко учени и един революционер. Баща му - от патриархално еврейско семейство в Двинска губерния, проявява интерес към изучаване на езици, увлича се в четенето на книги. Като младеж напуска родителите си и отива да учи в Берлин, но поради липса на средства не успява да завърши висшето юдейско училище и става търговец на кожи.