Осип Манделщам

Изминаха петдесет години от неговата трагична гибел. И днес не само познавачите, а и любителите на съветската поезия знаят, че и той бе жертва на култа към личността. Жертва, с която съветската литература загуби един бележит творец - ярко своеобразен като поет и свободолюбиво горд като личност. норRRY Be iqoson 5. В началото на 80-те години, когато подготвях първото българско издание на избрана лирика от Осип Манделщам, успях да се срещна (в Москва и в Ленинград)с познавачи и приятели на поета, да прочета в библиотеки негови творби и отзиви за тях. Особено трайна следа е оставила в съзнанието ми срещата с изкуствоведката Евгения Павловна Зенкевич - жена на по-младия брат на поета. В своята квартира в Москва тя ми показа голям ръкопис от спомени за О. Манделщам, грижливо събра ни и подредени приживе от съпруга и Евгений Емилиевич, а също - снимки и рисунки на поета. Видях Осип Манделщам като красиво дете, като замислен младеж, като интелектуалец преждевременно състарен под ударите на съдбата си... „Всъщ ност неговата трагедия - промълви Евгения Павловна - започна с оная епиграма срещу Сталин." Домакинята тихо ми я прочете, но да запиша стиховете не се съгласи. И това бе лесно обяснимо. Тогава за много неща вратичката на демокрацията стоеше едва открехната, а гласността бе под катинар. 10 Почти връстник на Маяковски и Пастернак, на Ахматова и Цветаева, Осип Манделщам се изявява като поет в първите десетилетия на нашето столетие. Това е период на „бури" в Русия, време на шумни манифести на модернизма, на развитие и разпадане на различни декадентски течения и школи (символизъм, акмеизъм, футу ризъм, имажинизъм), от една страна, и подем на революционната поезия, вещаеща зората на нова епоха, от друга. Осип Манделщам също има своите декадентски увлечения, плаща дан на модер низма. Но ярко своеобразен като талант, сложен и противоречив в творческите си търсения и еволюция, едва ли можем да го поставим категорично в тесните рамки на една школа, в талвега на едно литературно течение. В ранна младост той е ученик на символизма, без да робува на формалистичните му канони, по-късно се приобщава към акмеизма, без да бъде правоверен на официалните му изисквания. Приветствува дързостта в диренията на Хлебников и ранния Маяковски, без да им подражава и до края на живота си евраг на всяко епигонство. Като поет се налага не само с богатата си култура и въображение, но и с динамичното напрежение на мисълта си, с активното въздействие на словото, като оръжие на речта" ITY ON Роден на 15 януари 1891 г. в Петербург, Осип Емилиевич води произхода си от бурен род, дал на Русия няколко учени и един революционер. Баща му - от патриархално еврейско семейство в Двинска губерния, проявява интерес към изучаване на езици, увлича се в четенето на книги. Като младеж напуска родителите си и отива да учи в Берлин, но поради липса на средства не успява да завърши висшето юдейско училище и става търговец на кожи.