Все по-дълбоко в себе си...

Творчеството на големия наш писател Емилиян Станев за деца и юноши не голямо по обем, всичко на всичко няколко книги. Но то е голямо със своето съдържа ние, тежи с красотата и дълбоките идеи, заложени в него. И всъщност не е изследвано, макар от отделните щрихи и публикации да се е създало измамното впечатление, че писателят е бил непрекъснато обект на критическо внимание. Може за другите негови произведения това да отговаря на истината, за детските му повести и разкази по-малко се отнася. на Тези мои портретни бележки също така не претендират за изчерпателност анализа. Впрочем и не знам дали може да съществува изчерпателен анализ на ония дълбочини, които се крият под скрежа или се оглеждат в почти човешките очи на сърненцето Май. По-скоро скромното ми намерение е да очертая някои проблеми, които откриваме в творчеството за деца на Емилиян Станев, и които преоткриваме OT Дистанцията на времето и неговата проверка. Обикновено се казва, че Емилиян Станев е един от ярките представители на ани OT малистиката в нашата литература и особено с неговите книги за деца и юноши. И също така обикновено в тях се търси красотата на природата, нейният възпев писателя, преклонението му пред нея. Навярно в това твърдение има истина. Но истина е също така, че подобно твърдение в значителна степен стеснява кръгозора спрямо писателя и неговата всепроникваща духовна сонда засяда твърде бързо на плитчина. Мисля, че детското творчество на Емилиян Станев очертава твърде пошироки и твърде по-дълбоки проблеми, особено в светлината на днешния ден на отчаяно стълкновение между човека и природата и на човека със самия себе си. А човекът започва да се възпитава и изгражда още от най-ранна детска възраст. И е много важно какви истини ще му се внушат и разкрият още от тази най-ранна и впечатлителна възраст. Не знам дали точно това е ръководело като естетическа програма Емилиян Станев, но съм уверена, че той е имал такова дълбоко свое вътрешно чувство. А вътрешното чувство у писателя, и още повече у такъв писател като Емилиян Станев, може да играе ролята и на естетическа програма, и на верую, и на всичко И това взето заедно плюс още нещо - неповторимия магически талант. Да, природата заема важно място в произведенията на Емилиян Станев за деца юноши. Но каква е тази природа? С какви очи и с каква душа гледа на нея писателят? И доколко неговият поглед остава ограничен в своя отрязък от време или над хвърля границите на тоя отрязък и неговите очи се вглеждат в нас, за да попитат какво оставяте вие на своите деца от тая красива и мъдра българска природа? И какви граждани ще израснат от тия деца, ако нямат чувство към природата и нейната красота, но и с нейните сурови закони, отзвук от които намираме в законите на жи вота. Светка този поглед иззад очилата - строг в своята нежност, немилостив в своето хуманистично милосърдие. Даже от себе си понякога можем да се скрием, от този поглед как да се скрием?