преживявания

Ние сме живи същества, надарени с интелект, което означава, че не бихме се задоволили единствено с изживяването, а ни е необходимо да го проумеем, да открием кои са причините, какво е неговото значение, да разгадаем истината зад сухите факти. Въпреки че някои хора са по-умни и по-любознателни от други, интелектът е характерен за всеки човек. Не е възможно едно нещо да е истина във възприятието на един и лъжа за друг. С други думи, ако двама от нас са на различно мнение, един от двама ни е прав или и двамата грешим. Във връзките помежду ни като разумни същества, които търсят истината, която и двамата ще· сме принудени да приемем, Ние не е колективното единствено число на традиционното ние, а множествено означаване на Ти и Аз, сплотени от общия пиетет към истината. Отнесени един към друг, ние сме протестанти; във връзка с истината- канопично вярващи. Аз трябва да съм готов да се усъмня в истинността на всяко направено от друг човек твърдение, но трябва да имам непоколебимо доверие в интелектуалната цялост на неговата личност. Съмнението е основният стимул за провокиране на интелекта, изразяващо чувството, че преживяването говори само за себе си. Ние никога не заявяваме нещо, което е очевидно. По тази причина положителното съдържание на едно предположение, което утвърждава нещо като истина, никога не е така ясно, както онова, което то изключва като лъжа. Догматичната теология например се е появила преди всичко, за да отрече ереста, а не толкова да затвърди общоприетото, и една от причините тя да продължи да съществува и да се развива е, че ересите от една епоха никога не са същите като тези от друга. Християнската вяра винаги е била скандална за плътската логика и плътските фантазии, но специфичното, което изглежда найскандално, зависи от преобладаващия за определен период или културна традиция начин на мислене. По тази причина както за гноетиците от IV век, така и за свободомислещите хуманисти от XVIII, кръстът е представлявал истинска заплаха, но по съвсем различни причини. Гноетиците казват: «Христос е Син на Бога, затова Той не би могъл да бъде разпнат физически. Разпването е илюзия.» Хуманистите казват: «Тялото на Христос е било разпнато, следователно той не би могъл да бъде Син Божи. Неговото твърдение е заблуда.» В наши дни проправящата си път идея е отново различна. Смятам, че повечето християни съчувстват на затруднението на Симон Вейл, която казва: «Ако в Новия завет не се споменаваше за възкръсването на Исус, бремето на вярата би било по-леко за мен. Кръстът сам по себе си ми е достатъчен.»