Приказката

Попитали едного "Каква е разликата между кокошката?", а той отвърнал: "Разликата между кокошката е в дватай крака, които са абсолютно еднакви, особено левият." Мястото на този анекдот е по-скоро в юбилеен сборник на някоя психиатрия, нежели в една литературна разработка, и ако си позволявам да го цитирам, то е, защото много добре илюстрира постиженията на родните ни изследвания върху тези жанрове. И още, защото помага на заглавието да изкаже идеята на автора. А тя е, че приказката и разказът са името и презимето на една и съща кокошка. С една такава идея, която се носи най-вече от скобите в заглавието, далеч не може да се отиде. Но с нея може да се тръгне. Дали един текст ще бъде приказка или разказ, въобще не зависи от самия текст- ето това е идеята. Тя е много повече абсурдна, отколкото еретична, и при всички случаи -трудно доказуема, предвид скромните възможности на автора. И още -тя не е особено нова. В своята "Анатомия на критиката" Нортръп Фрай лансира много идеи. Едни от тях водят до отчаяние- например тази, че "формите на белетристиката са смесени като националните особености на хората и не могат да б'ьдат точно разграничени като двата пола" (с. 405). Други обаче могат да амбицират изследвача- например тази, че "жанрът се определя от условия, установени между поета и неговите почитатели" (с. 330). Което ще рече, че проблемите на жанра са и проблеми на рецепцията. Друг е въпросът, доколко тя може да помогне в случая. Изследвачът, тръгнал да дефинира разликата между приказката и разказа, още на първата крачка се сблъсква с една фатална трудност- те не са дефинирани поотделно. Това, че няма точни определения, не е толкова страшно. Страшното е, че няма единни критерии в търсенето на тези определения. Фолк.'1ористиката и литературознанието са си ги поделили като неприкосновени територии и ревниво си ги бранят един от друг. От време на време в паузите между студените войни някое изследване по историческа поетика ще обяви приказката за тотем на Романовия род и с това всичко приключва. Агресии в обратна посока липсват. И тъй първият сериозен и невидим противник на изследвача е хаосът, който цари в отношенията между "великите сили"- фолклора и литературата. Тези две думи стоят една до друга в заглавията на доста разработки, включително и наши, български, но очакваният порядък е все още много далеч. Още повече, че враждата между тях е маскирана зад редица други формирования, каквито са опозициите устност-писменост, вариантност-уникалност, колективност-индивидуалност и т.н.

Детското отношение към художеегвената творба има, както знаем, своя специфика. Не е тайна, че от възможностите на един фолклорен или литературен текст да провокира у своя възприемател състояние на напрегнато очакване до голяма степен зависят и равнището на детския интерес, и степента на детските предпочитания спрямо него. «Изкуегвото в нашето/на възрастните/ схващане, както твърди Ш. Бюлер, същеегвува за детето само като изключение. «Добра» за него е тази исrория, която му доставя удоволегвие или го трогва. Оценката за нея произтича от афекта и чувсrвото, и от тях зависи и отношението на детето към богатството на случките.»( 1) Колкото дълбоко и важно да е идейното съдържание на едно произведение, колкото и високо художествен да е неговият стил, колкото и оригинален да е сюжетът му, то би останало чуждо на детската читателска публика, ако не 'носи в себе си стихията на съспен са. Играта със страха е не само една от формите на играта изобщо, но и едно от равнищата, на които се изявява съспенсът в приказното повеегвование. Някога покорявала далеч по-широка аудитория, днес тази игра е актуална като че ли едипегвено в детското рецептивиа съзнание, където въплътените в приказката страхове са намерили последно убежище от тоталното настъпление на позитивния рационализъм. Предразположеността на детето към въздейегвието на страха се обуславя от неговите възрастови психосоматични особености. Малкият жизнен опит, недостатъчните познания, съзнанието за физическа слабост аргументират присъсrвието му в емоционалния живот на детето. До определена възраст той несъмнено е едно от най-силните инфантилни чувегва, но противно на емпиричната педология функциите му в детското съзнание не бива да се оценяват само негативно. Още Сrенли Хол отбелязва, че «прекалено щастливото, безrрижно, непознаващо страховете детство е голямо нещастие», тъй като за малките страхът е жизнено необходим и то не само като средегво за самосъхранение и поведенчееки коректив, но и поради факта, че «В него са заложени корените на много от по-силните интелектуални интереси»(2). Всъщност дори неприятните усещания, с които е свързано това чувегво, не бива да се абсолютизират-- овладяването на техния източник или освобождаването от него се съпровождат от изключително удоволегвие. Неслучайно, описвайки механизмите, управляващи детската забава, Р. Кайоа посочва сред многото варианти и «черпенето на удоволегвие от възбуждането и изпитването на страх»(З), а П. Фрес 'ТВърди, че организиращият принцип на много детски игри «Се състои в това да се създаде умерено напрегната ситуация, пораждаща като правило чувегвото на лек страх; когато той се преодолее, това предизвиква приятно емоционално разтоварване»( 4 ).

Тази обширна тема се нуждае от предварителни уrочнения и уговорки. На първо място- за каква приказка ще стане дума и какво трябва да разбираме под приказка? Италианската литературна еJЩиклопедия определя приказката (fiaba) като фантастичен разказ с фолклорен произход, който се разпространява не по устен път, а е рожба на устната традиция. Главни действащи лица в него са феи, магьосници, джуджета, великани, чудовища, свръхестествени сили. Целта му не е нравоучителна като тази на баснята • Според друго определение приказката е жанр текстове с магическо и вълшебно съдържание. Тя се среща във всички човешки общества още от дълбока древност. Приказките дирели историческите си корени още в първобитните общества, запазвайки и до днес дълбокия пласт на примитивните си значения. По-късно били записани на "езика" на различни култури, особено на този на селската култура • Следователно, тук ще стане дума за вълшебната приказка в смисъла на популярния сред нашите изследователи Вл. Я. Проп