Приказката и (или) разказът

Попитали едного "Каква е разликата между кокошката?", а той отвърнал: "Разликата между кокошката е в дватай крака, които са абсолютно еднакви, особено левият." Мястото на този анекдот е по-скоро в юбилеен сборник на някоя психиатрия, нежели в една литературна разработка, и ако си позволявам да го цитирам, то е, защото много добре илюстрира постиженията на родните ни изследвания върху тези жанрове. И още, защото помага на заглавието да изкаже идеята на автора. А тя е, че приказката и разказът са името и презимето на една и съща кокошка. С една такава идея, която се носи най-вече от скобите в заглавието, далеч не може да се отиде. Но с нея може да се тръгне. Дали един текст ще бъде приказка или разказ, въобще не зависи от самия текст- ето това е идеята. Тя е много повече абсурдна, отколкото еретична, и при всички случаи -трудно доказуема, предвид скромните възможности на автора. И още -тя не е особено нова. В своята "Анатомия на критиката" Нортръп Фрай лансира много идеи. Едни от тях водят до отчаяние- например тази, че "формите на белетристиката са смесени като националните особености на хората и не могат да б'ьдат точно разграничени като двата пола" (с. 405). Други обаче могат да амбицират изследвача- например тази, че "жанрът се определя от условия, установени между поета и неговите почитатели" (с. 330). Което ще рече, че проблемите на жанра са и проблеми на рецепцията. Друг е въпросът, доколко тя може да помогне в случая. Изследвачът, тръгнал да дефинира разликата между приказката и разказа, още на първата крачка се сблъсква с една фатална трудност- те не са дефинирани поотделно. Това, че няма точни определения, не е толкова страшно. Страшното е, че няма единни критерии в търсенето на тези определения. Фолк.'1ористиката и литературознанието са си ги поделили като неприкосновени територии и ревниво си ги бранят един от друг. От време на време в паузите между студените войни някое изследване по историческа поетика ще обяви приказката за тотем на Романовия род и с това всичко приключва. Агресии в обратна посока липсват. И тъй първият сериозен и невидим противник на изследвача е хаосът, който цари в отношенията между "великите сили"- фолклора и литературата. Тези две думи стоят една до друга в заглавията на доста разработки, включително и наши, български, но очакваният порядък е все още много далеч. Още повече, че враждата между тях е маскирана зад редица други формирования, каквито са опозициите устност-писменост, вариантност-уникалност, колективност-индивидуалност и т.н.