Знак

Знакът е основно понятие за всички науки за езика, но именно поради тази своя значимост е едно от най-трудните за дефиниране. Тази трудност се увеличава поради факта, че в съвременните теории за знака се правят опити да се държи сметка не само за лингвистичните същности, а и за невербалните знаци. При един по-внимателен преглед класи11еските дефиниции за знака често се проявяват или като тавтологични, или като неспособни да уловят понятието в неговата собствена специфичност. Налага се мнението, че всички знаци водят по необходимост към едно отношение ("relation") между две "relata", но при простото отъждествяване на сигнификацията с отношението не може да се постигне по-нататъшно разграничение между два, при това твърде различни, плана. От една страна, знакът "майка" е по необходимост свързан със знака "дете", от друга- това, което "майка" описва е майка, а не дете. В една от първите теории за знака Августин Блажени предлага: "Знакът е нещо, което извиква в мисълта някакво друго нещо (извън пространството, въведено от смиелите)." Но "предизвиква" (или "извиква") е категория едновременно твърде тясна и твърде широка: от една страна, се смята, че смисълът съществува извън знака (за да може да бъде извикан), а от друга - че извикването на едно нещо чрез друго се ситуира винаги върху същия план. И така сирената може да означава началото на бомбардировки и да напомня войната, ужаса на населението и т. н. Казваме ли, че знакът е нещо, което заема мястото на друго нещо или го замества? Това би било едно твърде особено заместване, което всъщност е невъзможно нито в един, нито в друг смисъл: нито "смисълът", нито "референтът" в качеството им на такива не биха могли да се впишат във вътрешността на едно изречение на мястото на "дума". Суифт, след като е предположил, че човек носи сьс себе си нещата, за които иска да говори (тъй като думите са само заместители), е стигнал до това заключение: "Ако дейностите на един човек са важни и различни по вид, той съответно е длъжен да носи по-голям пакет на гърба си"- при риска да бъде премазан под тяхната тежест.