Поетът като окултист

Поетът е човек, в който "Дарбата Хикс" естествено,е много по-развита, отколкото у останалите хора. Повечето от нас изрязват безцеремонно цели области на възприятието, опустошавайки по този начин своя мисловен живот, докато поетът съхранява способността да бъде внезапно озаряван от ефирната реалност на "отвъдния" свят. Дали поетите наистина притежават в по-голяма степен "окултна" мощ в сравнение с мнозинството от човечеството? Преди години в Майорка, когато обсъждахме с Робърт Грейвз проблема за "окултните способности", аз се запознах с един поет- Луис Сингър, негов връстник. Наглед отношението му :към тази тема бе съвсем скептично, но ми каза, че навремето бил предприел редица изследвания в сферата на спиритизма. Помолих го за някакво описание на тези негови опити: резултатът бе един забележителен документ от 15 страници, който ще имам възможността да цитирам неколкократно. Подобно на Грейвз Сингър е имал щастието да притежава онази дарба на поетите за пълна релаксация - той говори за "концентриране върху пустотата, което позволява на съзнанието да се отпусне в пасивно състояние". Сеансите не успели да го убедят в реалността на психофеномените, но Сингър запазил непредубедеността си и се постарал да се настрои на приемна вълна, когато е сам. Една дама - медиум го била уведомила, че трябва да очаква в стаята си посещение, така да се каже, по нейно "усмотрение" от страна на детски дух: "И тъй, зачаках в безмълвната стая въпросната визита с разтоварено, разхлабено съзнание. Разбира се, нищо не се случи. Тогава реших да експериментирам със свещ. Запалих свещта и се заех с наблюдението И. Пламъкът си гореше, без да трепне. Все така релаксиран, аз се взирах, всуе надявайки се на някакъв мистичен "полъх", но уви! - нищо подобно. Изведнъж обаче долових приятен мирис, който до този момент изобщо не бях усетил. В това пасивно състояние го надуших без никакви съмнения. Станах и се опитах да го проследя. В стаята ми нямаше нищо, което би го обяснило. В крайна сметка последвах обонянието си. А то ме разведе из цялата къща - от горния етаж до сутерена, където се помещаваше банята. Тъкмо там, в банята, открих причината -късче тоалетен сапун.