Пристрастия

Нека не смятаме мотото на тези ре дове за въвеждане в поредната апология на критическата дейност. Всъщност почесто се налага критиката да бъде за щищавана от някои нейни емисари, за които боравенето с литературни факти и явления се оказва не толкова най-мъчина, колкото нескопосна работа. По страниците на „Пристрастия" чер ният, изнурителен труд на автора не се чувствува. Нещо по-важно: за разлика от немалкото критически писания, които изприказват все ясни и разчитани от пръв поглед знаци на идейно-художест вения свят в едно или няколко произве дения, авторът на разглежданата книга преминава отвъд очевидното, 173 За мен „Пристрастия" не е изненад ваща книга. Още в своя дебют Христо Стефанов прояви качества на критик, който адекватно прилага марксистко-ленинското разбиране за същността и со циалното значение на литературата, показа чувствителни и непогрешими сетива към истинските стойности в съвременната българска литература. Към това трябва да се прибавят завидната ерудиция не само в областта на нашата, но и на световната литература и продук тивният синтез на философия и социология (също и действието на някои ме ханизми на масовата култура).