Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Успехите на българската литературна наука в изследването на историята и теорията на романа, постиженията на съвременното сравнително литературознание позволяват да се очертаят някои междунационални типологически сход ства в областта на голямата епична форма. В този план художествените завое вания на съвременния български роман е възможно да се разгледат не само в границите на националните измерения на жанра, но и да се сравнят с образци от други национални литератури, да се поставят в контекста на естетическите открития на световното литературно наследство. Тъкмо във връзка с националното своеобразие на романа Б. Ничев подчертава, че „цялото съдържание на българския романен опит не само може, но и трябва да бъде съотнесено към типологическите форми на жанра между другото, за да бъде оразличено на тех ния фон "1. Така биха могли да се набележат някои общи и частни закономерности в развитието на българския роман, да се разкрият изявите на тези закономерности в многообразието от национални форми и индивидуално-творчески решения. Родството на епичното в такива художествени структури като „Иван Кондарев“ на Ем. Станев и „Тихият Дон" на М. Шолохов може да бъде изходна основа за сравнение, върху която да се покажат сходни черти на българския роман с едно от най-значителните явления на този жанр в съветската литература. „Тихият Дон" е един жалон не само в границите на националната територия на руската литература от ХХ в. Той е една от онези духовни арки, под които е минавал и ще минава не един художник, дълго вглеждайки се в нея. Творбата на Шолохов въплъщава богат исторически, философски, нравствен и литерату рен опит, излъчващ диханието на бурна, изпълнена със съдбовни събития епоха, носещ наследствените белези на голямото реалистично изкуство на Лев Толстой, опит, съдържащ чертите на самобитното, националноспецифичното, но на нещо общовалидно, закономерно.

    Ключови думи: проблема, епичното, Романите, Иван, Кондарев, Емилиян, Станев, Тихият, Михаил, Шолохов

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В първата си работа „Изкуство и отговорност" двадесет и четири годишният М. М. Бахтин пише: „Какво гарантира вътрешната връзка между елементите на личността? Само единството на отговорността. За това, което съм преживял и разбрал в изкуството, аз съм длъжен да отговарям със своя живот, за да не остане преживяното и разбра ното бездейно в него. Но с отговорността е свързана и вината. Не само да понесат взаимната отговорност са длъжни изкуството и животът, но и вината един спрямо друг. Поетът трябва да помни, че за пошлата проза на живота е виновна неговата поезия, а човекът от жи вота нека знае, че за безплодността на изкуството е виновна ниската взискателност на неговите жизнени въпроси. Личността трябва да стане непрестанно отговорна: всички нейни моменти трябва не само да се подреждат във временния ред на живота й, но и да се проникват един в друг в единството на вината и отговорността. " Перспективно прочетено, т. е. на фона на цялостното теоретично наследство на М. М. Бахтин, това младежко откровение респектира с концептуалната си зрелост и методологическа прозорливост. Остри ето на взаимната вина е сближаващо отговорно и задължаващо от говорно. То е личностно острие, върху което събитийно се срещат животът и изкуството. То е „границата“, „прагът“, както би казал „по-късният" Бахтин, където животът става изкуство, а изкуството 1 М. М. Бахтин. Эстетика словесного творчества. М., 1979, 5-6. 63 става живот. Където писателят престава да бъде само" писател, а читателят - само" читател. Където срещната диалогична активност на единия и другия и на единия в другия (творбата е резултат от взаимодействието и медиум на взаимодействието) поражда живота в изкуството и продължава изкуството в живота, превръща го в живот. За да бъде животът осмислен, а изкуството - жизнено. Разбира се, макар и дълбока и проникновена, тая първа публикация на Бахтин е по-скоро патетично встъпление, отколкото аналитично изложение на възгледите му за изкуството и литературата. Неговата „естетика на словесното творчество" предстои.
    Ключови думи: Диалогът, между, Бахтин, Достоевски, един, аспект, проблема

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В съвременното литературознание проблемът за традицията в литературното творчество се разглежда като пренос-трансформация на стойности от философски, естетичес ки и етичен характер, а също така и като опит в областта на поетиката, Когато тези стойности напуснат своя конкретно-исторически контекст, т. е. когато се откъснат от своя художествен статус в границите на определена култура, след сложни трансформации и при други условия те преминават и се включват в нови художествени явления, независимо дали това се проявява като „доброволна" приемственост или като противопоставяне. В този смисъл трябва да се разбира и признанието на Гьоте пред Екерман: „Цялото изкуство се гради на приемственост. 1 И още: ... .. ако прологът на моя „Фауст" има известно сходство с пролога на „Йов", то и това е напълно нормално и аз за това заслу жавам повече похвала, отколкото укор. "2 Ако влиянието на една творба върху друга (в частност на един текст върху друг) е същностно и неотменно в границите на творче ския процес, възниква въпросът, дали тази неотменност се отнася със същата сила и за рецепцията на произведението. Или по-точно казано: познаването на трансформационните процеси в двуделното отношение ЧУЖДО СЛОВО - СВОЕ СЛОВО оказва ли (и в каква степен!) влияние върху интерпретацията на творбата преди всичко като определена семантика в синхронен и диахронен план. Ако една значителна част от литературното творчество в миналото и днес се изгражда на основата на митове, легенди, предания и техните трансформации в редица религиозно-монотеистични системи, в каква степен познаването на първообраза е ключ към семантичния „код" на творбата. Или може би това не е необходимо поради факта, че читателят интерпретатор се интере сува единствено от крайния резултат на творческия процес, т. е. от преобразените архетипни мотиви, образи, герои в границите на новия контекст и това е напълно достатъчно, за да се навлезе в сложната йерархия" на семантичните пластове в творбата.... Като се предпазвам от предпоставени решения на горните въпроси, които са от методологическо естество, аз прибягвам отново до услугата" на въпроса, но вече в конкретен вид: например защо Паисий Хилендарски в своя труд започва сказанието за историческата съдба на българите с библейската легенда (в трансформиран вид!) за старозаветния герой Ной и неговите синове?
    Ключови думи: история, Славянобългарска, някои, аспекти, проблема, междутекстовите, връзки

Научни съобщения

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Голямата част от т. нар. „светска белетристика“, която се разпространява в средновековната българска, руска и сръбска литература, прониква от Византия посредством многобройни преводи. Това налага да бъде разгледана културно-историческата ситуация, в която белетристичните произве дения се възприемат и битуват в средновековната византийска литература, тъй като голямата част от тях идват от Изтока; да се потърси специфичният социален адресат на белетристиката, който обуславя функцията, развитието и по-късните и промени. Във византийската литературна традиция тя засвидетелствува два основни „пътя на проникване на културните ценности, превърнали се и в основни тематични източници - Изтока и античността. Пътят на източните повествования на запад се открива след походите на Александър Македонски и през цялото същинско средновековие източните сюжети се приемат и абсорбират във византийската литература. Чрез нея голяма част от тях попадат сред южните и източни славяни, а след XIII в. в резултат на кръстоносните походи на запад. С. Аверинцев изтъква принципната отлика между византийското и западното средно- И вековие именно въз основа на факта, че както Византия, така и нейният обобщаващ символ Константинопол, като политическо и културно явление представляват всъщност взаимопреход между Гърция и Азия. В такъв смисъл византийската култура се превръща в „пограничен феномен" цялостното европейско културно развитие. Проникването на източни повествователни произве дения - независимо дали произхождат от по-далечния Изток (Индия, Персия) или от по-близкия - B арабската и еврейската култура - е едно от проявленията на „ориентализацията на средиземномор ския духовен свят "2. Собствената античност също представлява един постоянен тематичен и духо вен източник за Византия. Преимущество в научните изследвания за отношението античност - Византия придобива идеята за ролята на континуитета на античните традиции във Византия, като се обособяват периоди на разцвет на тези традиции. Античното наследство обаче влияе различно в разнообразните сфери на културния живот и в литературата, като степента на това влияние също е различна. По отношение на белетристиката влиянието на гръцката античност може да се открие напр. в традициите, които оставя в по-късната византийска литература елинистическият роман.
    Ключови думи: старобългарската, белетристика, контекста, проблема, средновековната, Народна, литература

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Днешната духовна ситуация, изявила необходимостта от абсолютния характер на моралните ценности, ни изправя пред проблема, в състояние ли е безрелигиозният хуманизъм да заобиколи опасността от етическата неутралност, да преодолее релативизацията на нравствените норми (последиците от която нашият век най-остро почувства)? В търсенията на отговор се обръщаме и към Достоевски, измъчван от същите „проклети въпроси"; обръщаме се и към духовната проблематика на „руския сребърен век“, където сблъсъкът на естетизма с морализма - линията на Ницше и линията на Достоевски, още по-ярко откроява превеса на нравствените теми в руския идеализъм от ХХ в. Те се концентрират около съдбата на човека, поставен пред избора между старата вяра (така разклате на след смъртта на Бога", провъзгласена от Ницше) и нови митологии, ново идолопоклонство. Дали наистина човекът, както твърди Николай Бердяев, е така устроен, че може да живее само с вяра - или в Бога, или в идоли и кумири, и следователно моралните му действия ще са винаги ръководени от извънморални мотиви, а действието на „неподплатения" от някакво висше начало морал е фиктивно? Кръгът от проблеми, очертан от руските мислители Идеалисти, неминуемо се докосва до голямата тема за отношението между Кант и Достоевски върху плоскостта на морала. Отноше ние, което след паралела „Ницше - Достоевски" фокусира пробле матиката на руския културен ренесанс. Особено значимо е то за философите Бердяев и Шестов, за Николай Лоски, за мислителите с кантианска и неокантианска ориентация Арон Щейнберг и Сергей Хесен и др. Съпоставката между Достоевски и Кант е с изявено присъствие и в творчеството на литераторите философи от периода на религиозното възраждане на Русия. Моменти от тази съпоставка ще възкреси настоящият текст със съзнание за значението и при осмисляне на света, в който живеем.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Достоевски, Кант, руския, духовен, ренесанс, аспекти, проблема

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Схващането за формирането на култа към светците като резултат от замяна в процеса на християнизацията на персонажи от езическия пантеон с персонажи от християнската агиография датира отдавна. В контекста на тази научна парадигма св. Илия е сред най-често споменаваните. В качеството си на пряк приемник на гръмовното езическо божество този библейски пророк е споменат за първи път в знаменития труд на Я. Грим "Немска митология" 1• По-късно този възглед се подема, доразвива: и получава широка популярност и до днес • Тези виждания за св. Илия (и за християнските светци като цяло) се вписват в идващата от епохата на романтизма насам концепция за фолклора като послание от миналото, "жива старина". Тази концепция се преосмисля от някои автори , а други днес напълно я отричат • От друга страна, схващането за директната приемственост между езическите божества и християнските светци, известно и чрез формулировката за "християнското двоеверие", е критикувано като едностранчиво и опростенческо • Тези критични гласове обаче остават като че ли в сянка и не успяват да ограничат влиянието на научнияыит за пълния приоритет на паганизма в "християнското двоеверие". В тази връзка заслужава да се отбележи особената съдба на посветения на пр. Илия труд на Весел овски: 6 може би изразеното от големия учен критично отношение към подобен род възгледи и конкретно - към изследването на Николаос Политис за Хелиос- е причината тази да е сред най-малко цитираните работи на Веселовски. Настоящата работа цели да постави отново и да преразгледа проблема за характера и механизма на формиране на култа към християнските светци чрез конкретния материал за св. Илия и българската културна традиция.

    Ключови думи: Свети, Илия, светлината, проблема, синкретичного, християнство

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    1999 Книжка 2 Различният единен свят. Към проблема за нюансизма в новата българска литература
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: Различният, единен, свят, проблема, нюансизма, новата, българска, литература

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The idea of the Other is a crucial part of the own identity. People imagine the Other in different ways, very often he/she is presented as a dangerous Enemy. Mythical thinking, which is alive even nowadays uses different tools to name and imagine the Other and to master it. Edward Said's well-known book introduced the term Orientalism in the international humanities, and with it he designated "a way of coming to terms with the Orient that it based on the Orient's place in European Western experience", one specific "style of thought based upon an ontological and epistemological distinction made between "the Orient" and (most the time) "the Occident". The work ends with a warring Above all, I hope to have shown my reader that the answer to Orientalism is not Occidentalism. No former "Oriental" will be conformed by the thought that having been an Oriental himself he is likely - too likely - to study new "Orientals" - or "Occidentals" - on his own making. If the knowledge of Orientalism has any meaning, it is in being a reminder of the seductive degradation of knowledge, of any knowledge, anywhere, at any time. Now perhaps more than before. Said knew that this was not just a potential threat. Occidentalism not only exists; its effects are extremely pernicious. The most demonic of them befell on September 11, 2001. Ancient mental constructs and psychological trends, realized in different texts - secular and religious, literary, philosophical, journalistic and so on - lay beneath the terrorist acts. It appeared that not only the West is biased against the "Orient" and tries to dominate through literary and scholar texts, but the "Orient" reacts in a similar way and tries to deal with the problems of its relations with the West by building (analogical?) mental and linguistic constructions. In some cases Occidentalism may become a positive strategy, as in Hassan Hanafi's Introduction to the Science of Occidentalism (1992). The phenomenon of Occidentalism finds its annalists among the politicians, journalists and scholars. Ian Buruma and Avishai Margalit are the most famous among them. Their book Occidentalism: the West in the Eyes of Its Enemies provoked serious debates and became a bestseller. Although the two terms (becoming titles of popular books) were constructed in obviously the same manner, the two phenomena are not entirely analogical, and Buruma and Margalit do not refer to Said. It is disputable whether Orientalism is the earlier one (according to Buruma, Islamism on which he focused is a modern phenomenon with western roots); but for a long period of time Orientalism was more powerful and was backed by and realized in the Western colonialist institutions and the Western academic studies of the "East", that were more elaborated than the Eastern studies of the "West". On the other hand, Occidentalism is to some extend a reaction to the Orientalism and the related politics, military actions, colonial institutions and academia. Occidentalism appears to be more radical, more active. Its roots and reasons could be traced in quite different mental and spiritual spheres; their common ground is the belief in the own uniqueness and the hostility of the Other. Scholars find strongholds of the Occidentalism in the reactions to the universalism of the Enlightenment and the French Revolution, in some variations of the Japanese Shintoism, connected with imperial ideology, in pan-ideologies (Pan-Slavism among them), in different variations of fascism, in Stalinism, etc. Avishai Margalit and Ian Buruma highlighted several [four] "features of Occidentalism": Hatred of the City and urban civilization, symbolized by the fabled tower of Babylon; the state and modern civilization with its attributes (literature, films, pop music, advertisement), separation between the private and the public domain, commercialism; Critique of the bourgeois civilization, its commercialism and addiction to safety and comfort, and lack of heroism and revolutionary gestures; Rejection of Bourgeois Reason, rationality and science, opposed to irrational notions such as spirit, race, blood and soil, etc.; Denial of feminism, seen as giving too much freedom to women. As a whole this is a rejection of modernity, which was associated with the West. The result is an absolutely negative image of the West, containing "a set of attributes, such as arrogance, feebleness, greed, depravity, and decadence, which are invoked as typically Western, or even American, characteristics". The conclusion of Avishai Margalit and Ian Buruma was: There is no clash of civilizations. Most religions, especially the monotheistic ones, have the capacity to harbor the anti-Western poison. And varieties of secular fascism can occur in all cultures. * * * The question of the usability of the term Occidentalism in the context of Bulgarian, Balkan or East European culture is a big challenge for the scholars. Other challenge is the discovering of Occidentalism in these cultures. The present paper argues that if Occidentalism is a form of demonizing, then the Other that comes from the West Occidentalism could be traced in Bulgarian culture as well. It takes critical place in the national mythology, in the images of the other presented in texts which deal with abductions, seductions and other plots concerning sexual or matrimonial relations with foreigners; in nostalgic poems, written abroad; in retro-utopia visions of the traditional life; in anti-Catholic pamphlets; in polemics with foreigners; in travel notes, etc. On the other hand this paper argues that in the Bulgarian context Occidentalism is often mixed with Orientalism. Both phenomena are ambivalent and exported from other cultures.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: оксидентализъм, почва, Предварителни, Тезиси, търсене, литературните, аспекти, проблема