процесс

Съветското литературознание отдавна се утвърди като водеща наука. Това се дължи на смелите творчески дирения, които социалистическото общество подгот ви и осъществи. Още с първите си прояви, независимо от допуснатите грешки, марксическото литературознание натрупа опит и създаде традиция, без които днешните успехи не биха били възможни. Нещо повече, в книгите и статиите на някои за падни литературоведи често прозират идеи, началото на които е именно в съветското Литературознание от този ранен период. Литературознанието получи своята жизненост и перспективи от социалистическата литература, чието развитие обобщава. Историята на литературната наука потвърждава изводите, че най-видните тео ретици на литературната наука са били изразители не на литературата изобщо, а на определено исторически възходящо направление в нея. Потвърждение на казаното е делото на Аристотел, на Боало, на Лесинг, на Чернишевски и др. А марксическото литературознание има на свое разположение пролетарската литература на миналото, съвременната социалистическа реалистична литература. Огромно богатст во, което не може да не обуслови възхода на литературознанието. Трудът на А. И. Овчаренко еследствие на традициите и опита на съветската лите ратура и литературознание и в същото време е показател за интензивната работа на теоретическата мисъл на съветските литературоведи. Той има и това преиму щество, че се появява в години на дръзки и многостранни методологически дирения и на демонстрация на принципите на взаи Моизключващи се школи. И със самата си поява е и защита, и разработка на прин ципи, важни за изясняване на бъдещето на изкуството и на литературната наука. Изследователската задача на автора, както проличава още от наслова на кни гата, е съсредоточена в изясняване на мя стото и значението на социалистическата литература в съвременния литературен процес. И затова разговорът не може да бъде сведен само до проблематиката, без да се навлезе в методологията, към която се придържа той, и особено важно е да се проследи материалът, на основата на който е осмислено мястото на социалистическия реализъм и на литературознанието.

След като знаменитата „История на славянския език и литература по всички наречия" (1826) от П. Й. Шафарик постави начало на съвместното изучаване на славянската словесност, вече век и половина поредицата историографии предста вя не само литературния процес на славянските народи, но и методологията на неговото отразяване. Романтическата славистика се насочи към феномена славянски литератури посредством етноезиковите методи, позитивистичната - чрез контактологическите, а историографите от 20-те години на нашия век - чрез типологическите. Марксическият сравнително исторически метод пре достави възможности за всестранно осветляване на литературния процес, но на практика в рамките на неговата комплексност почти винаги доминира някой от традиционните подходи. Едновременно със забелязващото се преориентиране от историографски към теоретични и методологически разработки, от описание на явлението към разкриването на неговата същност, в най-новите изследвания се наблюдава и преосмисляне на вече използуваните методи.