прочити

Мотото на "Друг свят" • е цитат от "Записки- от мъртвия дом" на Достоевски, пишещ за "друг, различен от всичко съществуващо свят", свят на лагерите за принудителен труд в Русия. Заглавието и подзаглавието на творбата на Груджински ("Записки" -жанр, характерен и за Тургенев), насочват към този литературен първообраз. Критическата рецепция на ,,Друг свят" често подчертава връзките на тази творба с книгата на Достоевски. ·"Друг свят" се разглежда почти като непосредствено продължение, описващо по идентичен начин същата тази действителност, единствено отдалечена с няколко десетки години. Това е едно опростяване не само поради факта, че каторгата и заточението в царска Русия .значително се отличават от по-късните съветски концентрационни лагери. РазлИ-, ките са още по-дълбоки и освен към философията се отнасят и към художественото майсторство на двамата творци. НепосредСТВените връзки с книгата на Достоевски се появяват в "Друг свят" седем пъти. Четири пъти като мото- към цялата книга и към разделите: "Ръка в оrъня", "Нощни крясъци", "В тила на Отечествената война", както и "ЕпИЛог: падението на Париж". На две места препратките към Достоевски са · вплетени в текста на "Друг свят" - н~-напред като цитаr ("Ден след ден"), стр. 64) и като тема на раздел, който носи заглавието на книгата на Достоевски "Записки от мъртвия дом". Каква функция изпълняват цитатите и връзките с текста на Достоевски? Моrото и цитатът насочват към едно най-общо сходство между "Другостrа" на света, описан от Достоевски и "дpyrocrra" на открития в лагера свят у Груджински. Формулите на Достоевски: "друг свят", "нощни крясъци", "подлост на доноса", "мъртъв дом", се превръщат в най-Кратките наименования или инrерпретации на събития, анализирани от Херлинг.

Our present study revitalizes a traditional set of rhetoric terms by relying on the works of Nietzsche and Paul de Man. The term “living rhetoric” does not only refer to the hermeneutic resuscitating of the old rhetoric but also to the continuous application of rhetoric instruments. Besides using, that is, keeping the set of definitions and the rigid taxonomic structure of the old (dead) rhetoric in motion living rhetoric takes into account the temporality of any definition, categorization and their exposedness to time (as a function and interpretation). Our study represents the tropologic functioning of language in scientific and in literary registers. The first chapter (entitled On The Tropology of Scientific Discourse: The Dialogic Function of Rhetoric) gives the de-Manian rhetoric deconstruction of the late structuralist works of Zoltan Kanyo. The second chapter (entitled On The Tropology of Literature: Where Paronomasia Lives) deconstructs Attila Jozsef’s poem Eszmelet (Consciousness) by bringing the trope of paronomasia into action while reinterpreting Paul de Man’s study Semiology and Rhetoric.