Първият

Институтът за литература при Бъл гарската академия на науките започна вече издаването на четиритомната „Исто рия на българската литература". Ръководството на института се подготвяше от дълги години за това важно и отговорно дело. Той извърши голяма подготвителна работа. След обсъждане и широка дискусия беше приета една обща периодизация на нашата литература въз основа на важни и съществени белези, присъци на известните в историческото развитие обществено-икономически формации, тяхното определящо въздействие върху идеологията, а чрез идейната атмосфера и върху художественото творчество, както и вътрешните закони на литературното развитие" (10). Историята на българската литература се разделя на три основни периода: 1. Стара българска литература - от IX век до средата на XVIII в. (написването на „Славянобългарска история" от йеромонах Паисий Хилендарски); 2. Нова българска литература - от средата на XVIII в. до 9. ІХ. 1944 г., разделен на два подпериода: а. Литература на Възраждането - от средата на XVIII в. до 1878 г.; б. Лите ратура от Освобождението до 9. IX. 1944 г.; 3. Литература през епохата на изграж Дане на социализма - от 9. IX. 1944 година до днес (10). „История на българската литература" ще излезе в четири тома: за първия и третия период по един том, а за втория период два тома - по един за всеки подотдел.

Изявила поетичната си дарба в няколко стихотворни сбирки, Блага Димитрова с романа „Пътуване към себе си" навлиза и в белетристиката. Нейните творчески сили получават тласък от преломния момент - 9. IX. 1944 г., който съвпада с нейната младост. Тя с жар се включва в общото строителство - уча ствува в бригадирското движение, а през 1952-53 г., почти две години прекарва на строежите в Родопите. Творчеството и е жив отглас на видяното и преживяното. Романът й не бива да се разглежда откъс нато от поезията й - той е органически свързан с нея. Строителството и неговите герои са обект на изображение и в поезията, и в романа. Това особено важи за сбирката Песни за Родопите", която в известно отношение е подготовка към романа. От него блика същото основно настроение - обич към отечеството и към човека, вяра в бъ дещето, възхищение от новите хора, които творят това бъдеще. Тя често противопоставя тежкото и тъжно минало, историческата съдба на нашия народ на настоящето, а още повече на очакваното хубаво бъдеще. В тази сбирка се мяркат вече първообразите на някои от героите в романа.

Бавно и трудно българският народ излиза из средновековния мрак на Отоманската империя, за да заживее в светлината на Новото време, обляла отдълго вече по-голямата част от Европейския континент. Разбира се, върху пътя на новото развитие го извеждат процесите, които се разгъват в собствените му недра. В условията на новото му историческо битие един след друг се появяват дейци, които творят новия му национален живот, новата му национална култура, новата му национална литература. Съществено значение за по-нататъшното му развитие има неговото включ ване в съвременния обществено-политически и културен живот на европейските народи. Особени заслуги за включването му в тоя живот имат видни предста вители на културния живот на родствените славянски народи. Имената на Вук Караджич, Константин Калайдович, Юрий Венелин, Павел Йосиф Шафарик са имена на откриватели на забравения в дебрите на Отоманската империя народ. Оживелите в в произведенията на ред славянски писатели български образи картини от българския живот и българското отечество го доближават до съз нанието и емоционалния мир на славянските народи, които ще заживеят с неговата участ, ще търсят начини да го подпомогнат, да го защитят, да го изведат из робската му неволя.

Възникването на българската драматургия се отнася обикновено към края на 50-те години на миналия век и като първа българска оригинална драматична творба се посочва комедията на Теодоси Икономов „Ловчанският владика или беля на ловчанският сахатчия", написана през 1857 г. и публикувана през 1863 г. Според досега известните факти интересът към драмата у нас преди това се заключава главно в появата на някои диалози, предназначени за сценично изпълнение, и в превеждането или побългаряването на чужди драматични произведения. За първо драматично произведение, преведено на български език, се смята комедията-водевил „Дворянски вибори" от руския писател Д. И. Брайкевич, която епубликувана през 1842 г. в Одеса и само една година след това бива издадена в превод на български език в Кишинев. 2 Фактически още преди тази дата е направен един твърде интересен - неизвестен досега - опит за създаване на оригинална българска драма. Към края на 1841 г. или в началото на 1842 г., т. е. петнадесет години преди Теодоси Икономов, Найден Геров, по това време ученик в Одеса, се заема с написването на оригинално драматично произведение със сюжет от българската история. За съжаление до нас е достигнала малка част от тази творба - само осем страници, съдър жащи началото на драмата. Ръкописът се намира в архивния фонд на Найден Геров, съхраняван в Българския исторически архив при Народната библиотека „Кирил и Методий" (ф. 22, а. е. 590, л. 15-18). При все че тук не е посочена дата, имаме достатъчно основания за една сравнително точна датировка: хартията е с воден знак, на който се вижда годината, през която тя е произведена - 1840 (същата хартия Н. Геров използува при работата си над други произведения с означени в текста дати от 1841 и 1842 г.); освен това почеркът и твърде характерното мастило на ръкописа напълно съвпадат с почерка и мастилото на други датирани ръкописи на Н. Геров от есента на 1841 или от началото на 1842 г. (срв. например а. е. 589 и а. е. 618 от неговия архивен фонд). Поради това може с положителност да се твърди, че произведението възниква не по-късно от 1842 г. Макар и твърде кратък, запазеният текст дава възможност да се направят някои изводи за характера на драмата. Нейната основна тема е борбата за утвърждаване на българската народност на Балканския полуостров през ІХ в. Обръщайки поглед към тази ранна епоха от нашата история, Найден Геров си поставя патриотична задача - да внуши на своите съвременници по художествен път идеята за могъществото и величието на българския народ в миналото, за да им вдъхне надежда за едно честито бъдеще. Трябва да се признае, че младият автор се е насочил към особено интересен в драматургично отношение момент от българската история. Основните сюжетни линии той е заимствувал от популярната през първата половина на XIX в. „Историја славеноболгарског народа" на Ат. Нескович, като същевременно е дал широк простор на своето творческо въображение. Днес ние разполагаме само с текста на първото явление от драмата и поради това сме затруднени в оценката на сюжета, композицията и образите. Пиесата се открива със сцена в палата на Богор, където той е събрал всички свои съветници и пълководци, за да ги убеди в необ ходимостта от нов поход срещу Византия.

Социалистическите идеи проникват твърде рано в Румъния, макар че капиталистическите отношения в тази страна се развиват бавно и мъчително поради политическата зависимост от Турция, зависимост, от която се избавя едва след Руско-турската война от 1877-1878 г. Значителните остатъци от феодализма в румънското село, което има превес в социалноикономическия живот на страната, сравнително слабото развитие на градската буржоазия, която проявява склонност към компромиси с феодалната класа, и слабото развитие на проле тариата обуславят проникването преди всичко на западните дребнобуржоазни утопически уче ния и на руския народнически социализъм. Заедно с тях още през втората половина на XIX в. проникват и идеите на научния комунизъм на Маркс и Енгелс. Първата организирана пропаганда на социалистически идеи, насочена към създаване на политическа организация за борба срещу експлоататорите на народа, започва през средата на 70-те години чрез тайните социалистически кръжоци, които се появяват най-напред в Яш и малко по-късно в Букурещ, Плоещ и другаде. Създаването и укрепването на тези кръжоци е във връзка до голяма степен с пристигането в Румъния на няколко руски революционери народници, кои то се установяват тук със задача да организират прехвърляне на нелегалната руска литература през границата. Тези дейци са: Николай Петрович Зубку-Кодряну, Николай Константинович Судзиловски-Русел, Константин Доброджану-Геря, Замфир Константинович Арборе-Рали и др. Молдавци по произход, те заработват с голяма енергия всред румънската младеж, така че през следващото десетилетие вече може да се говори за активно социалистическо движение Румъния. Като негова първа ярка проява румънската историческа наука посочва организираното през 1881 г. в Яш чествуване на годишнината от Парижката комуна. B Появата на първите социалистически кръжоци в Румъния съвпада с нова политическа криза на Балканския полуостров, с въстанията в Херцеговина и България, които предиз викват Руско-турската освободителна война, и тези значителни исторически събития слагат отпечатък върху тяхната дейност. Преди всичко се установява контакт между дейците на руското подполие и българското революционно националноосвободително движение, в което най-пред ставителната фигура в момента е революционерът-поет и публицист Христо Ботев. B С името на Н. П. Зубко-Кодряну е свързано възникването на първите социалистически кръжоци в Румъния и началото на организираното разпространение на социалистическите идеи столицата на страната. Зубку-Кодряну умира съвсем млад, на 26 години, в далечно градче на Северна Румъния, където се скрива от преследванията на тайните агенти на царската руска полиция.

Еволюцията на човешката мисъл би била невъзможна без осъзнатата още в праисторически времена необходимост от класификация и систематизация на познатото. Това е единственият път към обогатяване на нашите знания, към разширяване границите на света, в който живеем. Литературата като специ фично отражение на действителността е също подвластна на този основен диалектически закон. А науката за литературата е немислима без помощта на хилядите известни до днес справочници, речници, енциклопедии, които обединяват известните факти и подсказват възможностите за синтез, за задълбочени многопланови проучвания върху натрупания материал. За литератора има две възможности: или в мъглата на натрупаните източници да търси слепешката потвърждение на своите концепции, или въоръжен с проверените, всестранни данни и факти от справочника, да продължи нататък - към задълбочаване и осмисляне, защото систематизацията до голяма степен е първопричина за появата на нови идеи в литературознанието. Трагичната историческа съдба отне пет века от развитието на литературата на нашия народ. По времето на френските енциклопедисти в родопските села еничарите посичаха всеки, който отказваше да приеме мюсюлманството, и катадневно се прибавяха нови кървави страници към енциклопедията на българските страдания. Българското Възраждане започва с избухването на дълго спотаяваната необходимост от знания за родното. Бълга рите можаха да вдигнат гордо глава едва когато до сърцата им достигнаха събраните от Паисий знания за славянобългарската история, едва когато братя Миладинови им разкриха неподозираните богатства на народната песен, едва когато Петър Берон събра най-важните знания за света в своя „Рибен буквар", едва когато знайни и незнайни родолюбци тръгнаха надлъж и шир из страната, за да преоткриват мъдростта на несломимия народ. В своя „Речник на българския език Найден Геров съумя най-пълно да отрази необятната вселена на народната душевност. Речник на българската литература в 3 тома. Т. І и II, С., БАН, 1977. Така се раждаха първите справочници и енциклопедии на разбудената за социален живот нация. Макар и няколко века по-късно от Европа, България също създаде своите енциклопедисти, в чиито прозрения дишаше революцията. Тяхното дело беше предчувствие за огнения стих на Ботев, за величието на Вазов, за бързото развитие на наваксващата загубеното по време на робството нова бъл гарска литература. Всяка епоха се нуждае от своите справоч ници и речници. В хаоса на капиталистиче ското развитие те можеха да се появят само инцидентно, да бъдат дело на съвестни, но лишени от възможността да познават в детайли единадесетвековното развитие на българската литература, популяризатори. А в първите години след социалистическата революция извънредно остро се почувствува нуждата от идеологически и методологически издържани справочници, които да подпомагат активно съвременния литератор в неговата всекиднев на творческа работа. Днес, когато България може да се гордее със зрели постижения във всички литературни жанрове, когато картината на съвременната литература е сложна, а читателският вкус и изисквания са най-високи, систематизацията на литературните факти е от първостепенна важност за развитието на литературния процес. Начинанието на Института за литература при БАН — подготовка и издаване на тритомен речник на българската литература - е в съзвучие с отговорните задачи, които литературата поставя пред литературознанието. За първи път държим в ръцете си обемист справочник, който обединява биографиите на всички литературни творци, дава ни све дения за всички литературни периодични издания, коментира теченията в българското литературно развитие и предлага обширна библиография към всяка статия. Пионерският характер на изданието се определя от бедния български опит в изготвянето на такива тру дове.

Ранните творчески прояви на Ангел Каралийчев и по-конкретно неговата първа печатана творба в свободен стих „Орелът" (в сп. „Ученическа мисъл", кн. І, 1919 г.) е предмет на критичес ки преценки както от неговите връстници, така и от по-сетнешните изследователи на цялостното му литературно развитие. За своите първи литературни стъпки той в повечето случаи получава ласкави отзиви, обграден е с внимание и очакване. Списание „Ученическа мисъл“, където се появява първото му стихотворение, излиза под редакцията на гимназиалните учители Хр. Стоянов и С. Ганев в Русе в смутните години след националната катастрофа от загубата във войните. При разглеждане творчеството на Ангел Каралийчев във връзка с отпечатването на „Оре лът" се отминава една критична бележка, публикувана в списание „Ученическа мисъл през 1919 г. в кн. 2 и 3, с. 60. Това непретенциозно критическо мнение е първото утвърждаване на неговите творчески опити, а не както се отбелязва от някои негови изследователи: „През 1921 г. ...К. Друмев, ученик от десети клас, от Стара Загора, публикува отзив за „Орелът" и това е първата по-обширна преценка за младия автор" (С. Коларов. А. Каралийчев. Критически очерк. С., 1976, с. 9). Веднага след публикуването на „Орелът" в следващия брой на сп. „Ученическа мисъл се появява споменатата кратка по обем критическа бележка, написана от ученик от Търновската гимназия без подпис. Анонимността ни дава основание да предположим, че това е някой от познатите или близки на Каралийчев другари. От тази бележка се ражда и първият спор в творческото утвърждаване на поета, тъй като в края и редакторите на списанието поместват и своето мне ние. То е противоположно в критическите оценки и говори недвусмислено, че те вярно са доловили дарованието на бъдещия именит творец, загатнато в не толкова издържана, но привлека телна юношеска изповед. Още с публикацията на стихотворението, в няколко реда под него, редакционният комитет изразява оценката и положителното си мнение: „Б. Ред. К. Зад тия бели волни стихове се крие една буйна юношеска фантазия. На хубавата работа не и липсва дълбок смисъл и силно чувство." Ето част и от критичната бележка на съученика на А. Каралийчев, която се отнася най-вече към употребяваните езикови средства: „В първия брой на списанието бяха напечатани стихове на една буйна душа от нашите гимназисти."