Първо

Молиер се появява за първи път в България през втората половина на деветнадесетия век. Неговото име е свързано с ранното развитие на театралното изкуство у нас. Важна роля В това отношение изиграват училищата и читалищата, които са първите пропагандатори на театъра в България. Съществуващите по онова време младежки театрални дружества изнасят представления с благотворителна цел. Първите пиеси, които се появяват на българските сцени, са с исторически сюжети, като „Райна княгиня“, „Стоян войвода“, „Покръщаване на Преславския двор и др. На тях се гледа като на средство за възпитание на народните маси и те имат благородното предназначение да държат будно националното съзнание. В пресата започват да се появяват все по-често статии, посветени на театралното изкуство. Много скоро обаче големият интерес към театралното дело у нас надхвърля националните рамки и кара писатели и драматурзи да насочат погледите си към чужбина, за да потърсят нови сюжети и вдъхновение. Известно е голямото влияние на френската литературна мисъл върху българската инте лигенция. Френската култура и език са били добре познати у нас било чрез френските училища и университети, било чрез пребиваване във Франция. Френският театър е бил познат не само от книгите; много българи са го познавали чрез живата действителност, не само от Франция, но и от Русия, където френските автори са се появили много по-рано, отколкото в България. Родоначалникът на българския театър Добри Войников е учил във френско училище и не само е познавал основно френската литература и театър, но в по-късното си творчество е бил силно повлиян от Молиер. С течение на времето френският дух и култура се разпространяват все повече и повече всред българските интелектуални среди. Изучават се Русо, Дидро, Даламбер и успо редно с това се появява едно ново схващане за ролята и предназначението на театралното изкуство: „Между грижите и безпокойствията, които помрачават дните му, човек не може да мине без развлечения. Ние имаме нужда да потапяме от време на време духа си във веселие, за да носим с по-голямо търпение горчивината на съдбите си. (...)

Поетическото творчество на Ботев не е обемно, но въпреки това се отличава в лИтературноисторическия си контекстеизвенадваща вътрешна диференцираност и многообразие (напрИмер в жанров план, в стилистично, мотивно и тематично отношение). Същеврeменно като цяло му е присъща и забележителна вътрешна взаимообвързаност на съставните части. Това наглед парадоксално положение се обуславя от подчертаната "репрезентативност" на отделния текст у Ботев. Той, текстът, притежава достатъчно голяма изразителност, за да може, от една страна, да говори сам за себе си, а от друга страна, да ни разкрива моменти, съществени за цялата поетика на автора. Налице е осезаема компактност на цялото и заедно с това - ярка· индивидуалност на единицата-текст. Казаното обаче не трябва да се разбира в смисъл, че във всички Ботеви стихотворни творби тази двуизмерност би се очертавала с еднаква интензивност. Има текстове, за които тя е особеко характ.ерна: "Елегия" (1870), "Борба" (1871), "Хаджи Димитър" (1873), ,.Моята молитва" (1873) и последното стихотворение на Ботев "Обесването на Васил Левски" (1875), което, както се смята, е отворено към бъдещи художествени търсения. Те отразяват не само "амплитудите" на Ботевите поетически възможности, но изпълняват и своеобразна роЛя на катализатор в творческото им развитие резюмират никои изявени вече отличителни черти на авторовия подход и маркират нови, които тепърва ще се превърнат. в. творчески доминанти. В настоящата статия ще се опитаме да покажем дали такова място може да бъде отредено и на сравнително ранната творба "До моето първо либе".