работници

Един сборник с изследвания на млади литературоведи сам по себе си несъмнено е интересно явление, защото освен пред става за предпочитанията на младите в литературната наука ни дава и ориен тация за равнището на подготовката им. Това породи и у мене желанието да се запозная с него и да изразя писмено впечатленията си от общуването с работите на младите. Старобългарската литература е застъ пена в сборника с „Житието на Никола Софийски в развитието на старобългар ската литература" от Сергей Райчинов и проблемната статия на Димитринка Ди митрова „Темата за произхода на злото в старобългарската апокрифна литература". Към тази епоха и пак за житийния жанр, но в сръбската литература се от нася работата на Елена Томова „Жития та на Стефан Неман - жанрови особе ности и взаимоотношения с фолклора", с която се открива сборникът. Сергей Райчинов се е спрял на житие то на Никола Софийски най-вече поради неговата завършителна роля в развоя на жанра. Чрез това житие става окончателно изграждането на единната жанрова форма на пространното житие, независеща вече от типа светец" (с. 49). Ученият се спира и на приноса и житий ното майсторство на Матей Граматик. Елена Томова разглежда сравнително двете жития на Стефан Неман и стига До извода, че докато житието от Сава Неманич носи черти, характерни за мо нашеския тип житие, то от Стефан Първовенчани се отнася към княжеския тип житие. Сложно е взаимоотношението на житията със сръбския фолклор. При тях ното създаване влиянието идва от сръб ските епически песни, предания и леген ди, а по-късно самите жития оказват въздействие върху народното творчество. В което започват да проникват мотиви от тях. Мисля, че това произтича естествено от нарасналата роля на писаното религиозно слово и същевременно свиде телствува за проникването на агиограф ската литература и сред народните маси. Димитринка Димитрова е проучила въ проса за произхода на злото в апокрифната ни литература, който е в тясна връзка с представата за отпадането на ангела. Изследователката прилага в своя анализ един трикомпонентен модел, вклю чващ субординираните термини ситуа ция", ситуативна единица" и елемент на ситуативна единица". В резултат на своя анализ Димитрова стига до убеж дението, че в отношението на среднове ковния човек към въпроса за произхода на злото проличава смесване на опре делени юдео-християнски представи с местната езическа традиция" (с. 40). Две работи са на теми от среднове ковната ни литература. Анисава Милтенова се спира на едно от най-значителните явления през XV-XVII в. в южносла вянската книжнина - сборниците със смесено съдържание. Като осветлява богатото им съдържание и жанровата им пъстрота, литературоведката с право ги свързва с функцията им на „народни учителни книги (к. м., Г. Г.), предназ начени да просвещават и възпитават слу шателите" (с. 66). Именно тази им функ ция внася в тях единство въпреки раз- нообразието. А техният облик несъмнено се обуславя до голяма степен и от ситуацията на робството, в която те тряб ва да задоволяват комплекс от разно- родни книжовни потребности - практико-познавателни, художествени, развлека телни и пр.