Райков

Този текст е критически - четем в де бютната книга на Сергей Райков „Между анализа и мечтата". - Той си запазва правото да не решава теоретични проблеми, а да борави с тях- т. е. да ги огледа отвън", отстрани на собствената им строго научна система, да коментира функцията на възмож ните решения и нуждата от тях за непосред ствената литературна практика." Младият критик, познат досега с множест во рецензии и статии по проблеми на текущия литературен живот, съвсем уместно еуточнил методиката на своето изследване. Уточнява нето е особено нужно по отношение на съвре менната литература, която се счита област, непригодна за теоретико-системни занимания. Но каква ти системност! - дори беглите позовавания, на теорията в нечий критически текст нерядко се посрещат с раздразнение и дори с насмешка. Противопоставянето на оперативната спрямо „научната" критика не е от вчера, а и не е безоснователно. Критици те, дисертанти", за които историко-литературните паралели и теоретичното обобщаване са, задължителен елемент, на интерпретацията, изпускат съществена част от многообразието на текущия литературен живот. Обратно - оперативните критици нямат време и склонност към мъдруване: лавинообразно нарастващото количество книжнина неумолимо им диктува тактиката на бързо реагиране. Книгата на Райков е привлекателна преди всичко като опит за примиряване на тези две крайности. Тя е посветена на проблема за границите, за граничните ситуации в литературата, който „съществува и се проявява в пролетните" сезони на всяка художествена система и намира свое то отражение в плодоносните и есени". Това е проблем колкото литературоведски, толкова и художествено-практически и следователно - критически проблем, обединяващ въпросите за художествеността, за оценъчните критерин, за приемствеността, разбирана като продъл жаване, но и като преодоляване на достигнатия духовен опит. Ще рече, невъзможно е Литературните граници да се осмислят от ли тературнокритическа гледна точка без посредничеството на литературната теория и история, единствено със средствата на рецен зентската критика. Ето причината, поради която в „Между анализа и мечтата" са съполо жени - не без амбицията да бъдат плодотворно уравновесени, двете същностни, неразделими съставки на критическия прочит: от една страна - аксиологическият подход към художествените явления, и от друга - съзна нието за техния развойно-исторически, про цесуален смисъл.