Сабина

На 27 ноември 1975 г. в Института за литература при БАН се състоя публичната защита на дисертацията на Сабина Беляева на тема: „Съвременният цикъл разкази - идейни и естетически особености". Присъст вуваха членове на Научния съвет, научни съ трудници при института, преподаватели и асистенти от СУ „Климент Охридски", сту денти и много граждани. Заседанието се председателствуваше от директора на Института за литература Тончо Жечев. След като представи дисертантката, той даде думата на нейния научен ръководител проф. Ефрем Ка ранфилов. Във встъпителните думи проф. Е. Каранфилов подчерта самостоятелния и задълбочен характер на подготовката на С. Беляева, прецизността на изследванията и сериозните научни наблюдения. Сабина Беляева прочете автореферат, след което думата бе дадена на двамата рецензенти - проф. Розалия Ликова и ст.н.с. Боян Ничев. В своите рецензии те обстойно и задълбо чено анализираха основните положения в труда, разкриваха особеностите при творческия подход на дисертантката, изтъкнаха приносните постижения, както и някои спорни мо менти. рен процес на развитие на повествователните форми. Тя отбеляза, че С. Беляева правилно разглежда циклизирането като плод на конкретни обществени условия, в контекста на цялостния литературен процес". В своя подход към проблема дисертантката се насочва правилно към историческите корени на яв лението, осветлявайки го в творчеството на А. Константинов и Йовков", разглежда и неговото бъдеще, както и интересния въп рос за връзката между циклизацията и романа. Професор Р. Ликова се спря подробно на проблема за типологизиране на явлението в главата „Типология на цикловите структури в светлината на традицията". Тя отбе ляза като постижение на дисертантката анализа на художествената конструкция на книгата „Бай Ганьо", развитието на образа, Връзката между социалната динамика на образа и динамиката на неговото развитие, както и отворената динамична композиция на цялата творба". В противопоставянето на Алеко - Йовков като автори на различен тип конструкция и циклови структури - динамична и статична, проф. Ликова смята, че Беляева основателно стига до извода за практическата пълноценност и на двата художествени типа конструкция, но смята, че е необходимо да се обърне повече внимание „върху връзката на писателя с естетическите и художествени тенденции на неговото вре ме, които не са малко" (при анализа на прозата на Йовков). По-нататък в своята обстойна рецензия проф. Ликова се спира на трактовката на категорията време, разгледана в главата „Категорията време в цикъла разкази" във философско-психологически план. Спирайки се на разказите-цикли на Д. Вълев и В. Попов, С. Беляева проследява художествените аспекти на времето както в отношението автор художествен свят, така и времето като еле мент на композицията и като елемент от психологическата структура на героите". При анализа на разказите на В. Попов Беляева открива свободата при преливане между минало и настоящо в съзнанието на героя и свободното опериране с обективната, материалната действителност". Проф. Ликова приема позицията на дисертантката при извеждане на традицията от Йовков до съ временните разказвачи, но с оглед на поосновни психологични общности". „Само така, в тая връзка на търсения могат да се разкрият традициите на Йовков в психологическото развитие на съвременния разказ, " заключава рецензентката.

Монографията на Сабина Беляева изисква от читателя пълна концентрация. Тя не е от онези често срещащи се литературоведски опуси", които могат да бъдат четени и по хоризонталната система". Тук всяка дума е изпълнена със смисъл, тежи на мястото си. Духовната храна не ни се предлага напълно смляна, а още в първите страници авторката ни подготвя за такъв прочит, който предполага напрегнато интелектуално съ причастие. Чух мнения, че това било самоцелно изследване, без практическа полза, своеобразна игра на осведоменост и теоретическа подготовка. Но аз добре знам колко сериозно Сабина Беляева се подготвяше за тази своя книга, как самоотвержено поглъщаше трактати по съвременна физика, чуждестранни изследвания върху проблемите за времето и пространството в литературното произ ведение. Не крия, че и за мен първите петдесетина стразащото да осмислим как съвременният човек вижда и усеща действителността, ще рече да проникнем по-дълбоко в неговата, в нашата същност, да достигнем по-висша степен на самопознание, Разбира се, подобно осмисляне е невъзможно, ако ни се предложи само, моментна снимка", без да се държи сметка за диалектиката на промените, за историческите корени на явленията. ници никак не бяха леки за възприемане. Но инте ресът ми се разпали още докато четях, въведението". И не защото срещах непозната тематика, а поради умението на Беляева да мисли концептивно и да поставя въпроси, които трябва да вълнуваг не само писателите и критиците, а въобще мислещите хора в днешния свят. Предпоставка за разсъжденията й е марксическата убеденост, че жизнените реалии търпят преобразования в худо жествените творби от различните епохи, а тези преобразования задължително са съобразени с материала, от който е моделирана картината на света", зависят от културно-естетическите конвенции" на своето време, т.е. биха могли да ни дадат вярна представа за мирогледа и естественонаучните постижения" на века. От богатството на жизнени реалии тя избира безспорно най-важните: времето и пространството.

Да се п:•ше за Сабина Беляева в минало време е мъчително и изглежда - вероятно задълго ще е TdKa -абсурдно. Щедро надарена и щедро раздаваща се, скроена не по нашенски стандарти, тя присъстваше ярко в живота ни - с оригиналните си творчески прозрения и човешко обаяние, с артистичното си слънчево излъчване. Допирът с нея, споделено мнение или дори шеговито подхвърлена реплика, действаше оздравително. Мнозина със закъснение изживяха откритието, че в техния душевен свят Сабина е заела дискретно пречистващо пространство, което не може да бъде подменено. Сабина Беляева не просто мина през живота. Тя беше част от него, защото участваше, беше съпричастна. Тя откликваше на онова, което се случваше в света-'- покрай нея и по-далеч - поривисто и всеотдайно. Не понасяше фалша, безразличието. Ненавиждаше самодоволната посредственост. Духът И стремително излизаше извън стандартите, не се препъваше в комплекси и самозащитни рефлекси, с които е така наспорил литературния ни бит. Сабина показа, че в науката, както и в живота, е необходим характер. Тя беше заредена с антиконформизъм, не се превърна в сянка на нечий солиден писателски силует. Тя не умееше, а мисля, че и не желаеше да прави "научна кариера" в общоприетия смисъл на понятието. Тя не пресмяташе и не планираше своя "растеж на научен работник" (обикнато клише в жаргона на ведомственото мислене). Тя просто раждаше, износваше и разработваше своите съкровени хрумвания и идеи, превръщайки ги- с интелектуално напрежение и всеотдайност- в текстове. Сабина Беляева съчетаваwе забележителна критическа интуиция със склонност към проблемно-теоретично мислене. В основното поле на научните си изследвания, съвременната българска белетристика, тя виждаше проблеми, за чието решаване имаше потребност от нови идеи и подходи. Тя се насочи към неизследвани в нашата литературна наука хоризонти - към теорията на относителността и проблема за време-пространството в изкуството, към гледната точка в повествованието и киноезика, аналитичната психология и съвременното мнтотворчество. Въведе имена, стоящи малко-много извън традиционния цитатен репертоар - св. Августин и Кант, Айнщайн и Бахтин. Нашата "официална" литературна общественост се отнесе хладно към тези опити. Мяркаше се заплашителният призрак на структурализма и деи;:iеологизацията. Освен това към традиционното у нас недоверие към новаторството се прибавяше - през седемдесетте години още повече, отколкото сега - закоравелият нашенски "маскулинизъм", задоволяващ се най-често да разсъждава върху присъствието на талантливи изследователки в науката с веселия анекдот за общото между жената - научен работник и морското свинче .