Из световното литературознание: семиотика

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Ян Мукаржовски (1891-1974) е един от основателите на Пражката лингвистична школа. Учен с огромен принос в областта на семиотиката и лингвистиката, той стои в началото на редица актуални и днес проблеми като този за интертекстуалността (въпреки че все още не употребява този термин), за динамичния характер на естетическите структури в културния контекст, за ре цепцията и много други. Изключителна известност има неговата монография „Естетическата функ ция, норма и стойност" (1936 г.), пряко свързана с „Тезисите“ (1929 г.) на Пражката школа. Уче нието му за динамичния характер на естетическите структури в културен контекст е блестящо продължено от авторите на Тартуската и Московската школа. „Изкуството като семиологичен факт" е изнесено за пръв път на френски език като встъпи телна лекция през VIII Международен философски конгрес в Прага през 1934 г. и напечатано две години по-късно в актите от конгреса: Actes du Huitième congres international de philosophie à Prague 2-7 septembre 1934 (Praha, 1936) под заглавие „L'art comme fait sémiologique“. На чешки език е отпечатано в Studie z estetiky (Praha, 1966), с. 85-88 под заглавие „UMENI JAKO SEMIOLOGICK FAKT". По този текст е осъществен българският превод. В това есе са заложени много проблеми на литературата и изкуството в чисто семиотична перспектива.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Изкуството, като, семиотичен, Факт

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    В тази статия няма да засягам непосредствените и по-далечните източници, от които тръгна семиотиката и структурната поетика на 60-те години; за това е писано вече немалко . Предмет на моя интерес е "знаковият" аспект на това научно движение; искам да покажа в каква степен и в какъв смисъл семиотичните изследвания сами представляваха културен "текст", отразил духа на времето. Лесно е да се забележи, вглеждайки се в имената на онези, които активно работеха през 60-те и началото на 70-те години в рамките на научното направление, получило названието "Тартуско-Московска" школа по структурна поетика и семиотика , че само една неголяма част от това многочислено и многостранно по интересите си научно съобщество бяха естонски и руски учени, свързани непосредствено с Тартуския университет. Повечето от участнините му живееха и работеха извън Тарту и Естония - в Москва и Ленинград, Рига, Вилнюс, Ереван. И независимо от това съществува някаква "знакова" закономерност във факта, че именно Тартуският университет и катедрата по руска литература (оглавявана през тези години от Ю. М. Лотман) стана център на многобройни големи и малки конференции и издания, в които се оформи и самоизрази това научно движение.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Тартуската, школа, години, като, семиотичен, феномен