семиотичен

Ян Мукаржовски (1891-1974) е един от основателите на Пражката лингвистична школа. Учен с огромен принос в областта на семиотиката и лингвистиката, той стои в началото на редица актуални и днес проблеми като този за интертекстуалността (въпреки че все още не употребява този термин), за динамичния характер на естетическите структури в културния контекст, за ре цепцията и много други. Изключителна известност има неговата монография „Естетическата функ ция, норма и стойност" (1936 г.), пряко свързана с „Тезисите“ (1929 г.) на Пражката школа. Уче нието му за динамичния характер на естетическите структури в културен контекст е блестящо продължено от авторите на Тартуската и Московската школа. „Изкуството като семиологичен факт" е изнесено за пръв път на френски език като встъпи телна лекция през VIII Международен философски конгрес в Прага през 1934 г. и напечатано две години по-късно в актите от конгреса: Actes du Huitième congres international de philosophie à Prague 2-7 septembre 1934 (Praha, 1936) под заглавие „L'art comme fait sémiologique“. На чешки език е отпечатано в Studie z estetiky (Praha, 1966), с. 85-88 под заглавие „UMENI JAKO SEMIOLOGICK FAKT". По този текст е осъществен българският превод. В това есе са заложени много проблеми на литературата и изкуството в чисто семиотична перспектива.