Тартуската школа от 60-те години като семиотичен феномен

В тази статия няма да засягам непосредствените и по-далечните източници, от които тръгна семиотиката и структурната поетика на 60-те години; за това е писано вече немалко . Предмет на моя интерес е "знаковият" аспект на това научно движение; искам да покажа в каква степен и в какъв смисъл семиотичните изследвания сами представляваха културен "текст", отразил духа на времето. Лесно е да се забележи, вглеждайки се в имената на онези, които активно работеха през 60-те и началото на 70-те години в рамките на научното направление, получило названието "Тартуско-Московска" школа по структурна поетика и семиотика , че само една неголяма част от това многочислено и многостранно по интересите си научно съобщество бяха естонски и руски учени, свързани непосредствено с Тартуския университет. Повечето от участнините му живееха и работеха извън Тарту и Естония - в Москва и Ленинград, Рига, Вилнюс, Ереван. И независимо от това съществува някаква "знакова" закономерност във факта, че именно Тартуският университет и катедрата по руска литература (оглавявана през тези години от Ю. М. Лотман) стана център на многобройни големи и малки конференции и издания, в които се оформи и самоизрази това научно движение.