Възрожденското и поствъзрожденското в драмата "Фудулеску" на Тодор Пеев

През 1909 г. в изследването си върху живота и дейността на В. Друмев Стефан Минчев пише: "Ако излезе това произведение негово, то ще бъде найС'I:Вършената му работа в художествено отношение." "Най-доброто драматическо произведение, което е писано на български и от българин досега" - з<~явява през 1920 г. Г. Ст. Пешев . Двете изключително високи оценки се отнасят до драмата "Фудулеску", за чието авторство вече не съществува сrюр -тя принадлежи на перото на видния възрожденец, учител, революционер, деловодител на Българското книжовно дружество Тодор Пеев • Не може да се твърди, че у съвременните изсJiедователи липсва интерес към Пеевата творба • Драмата наистина заслужава специално внимание от страна и на литературоведи, и на театрални критици -непредубеденото и професионално изследване разкрива нейните силни и недотам силни страни, поставя я в контекста на българската възрожденска драматургия като цяло, спира се на интересното преплитане между традиционно и новаторско в художествената тъкан на творбата. Вглеждането в пиесата доказва, че тя не само може да бъде сравнявана с най-добрите образци на възрожденската ни драматургия, но и да се сложи редом с "Криворазбраната цивилизация" и "Иванко". От съпоставката Пеевата творба не губи, напротив- очевиден става фактът, че едно върхово във всяко отношение постижение на драматургията ни до Освобождението ды1го е отминавано без достатъчно внимание. Проблематиката на драмата не е непозната за възрожденската ни литература. Почти всеки от големите творци на епохата се е занимава.'! с въпроса за фалшивата цивилизация, за неистинския напредък. Потиснатото самочувствие на зависимия и унижавания българин е потърсило компенсации в приобща~ането към чуждото, "световното" като духовност.