славистична

От 11 до 16 ноември т. г. в София се състоя съвещание на Международния комитет на славистите. В продължение на шест дни едни от най-изтъкнатите представители на славистичната мисъл в света водиха творчески разговори, беседваха, разискваха, за да набележат и формулират най-актуалните проблеми на слависти ката. Пряката цел на съвещанието бе да обсъ ди проблематиката и тематиката за пред стоящия пети международен конгрес, който ще се състои в София през 1963 го дина. Като домакини на съвещанието и на предстоящия конгрес, на българските слависти се падна задължението да изра ботят проект на проблемите и темите, който да послужи като основа при обсъж дането. Проектът бе съставен и свооевре менно разпратен до националните комитети на славистите в отделните страни, за да бъде обсъден от всички учени, зани маващи се с проблемите на славистиката. Съвещанието показа, че интересът към тематичната програма на бъдещия конгрес е извънредно голям и че учените от славянските и неславянските страни, които се занимават с едни или други въпроси на славянознанието, се готвят да вземат активно участие в бъдещия конгрес, за да бъде хвърлена нова светлина върху найважните проблеми на славистичната наука.

V международен конгрес на славистите е „Славистична олимпиада" по образното определение на д-р Карол Розенбаум от Института за словашка ли тература. И за всички ония чехословашки Делегати, които разказаха в печата за своите впечатления. За проф. Фр. Бурианек, проф. Ф. Водичка, за акад. Юл. Долански и акад. А. Мраз конгресът е бил един монументален форум на международната славистична наука; Монументален по броя на участниците, по Госто приемството на домакините, с многобройните си секции и подсекции, широко застъпена тематика и проблематика. Като разкриват външната монументал ност на този „всеобхватен" конгрес - при един постоянен фон на очарованието си от нашата страна и нашия народ - Чехословашките ни приятели същевре менно сочат и отрицателните страни на тази външна монументалност, дават препоръки за необходими качествени промени за работата на следващия VI славистичен конгрес, който ще се състои, както е известно, в Прага и Братислава. И от сега е съвсем очевидно, че чехослоВашките домакини ще се погрижат тема тичното и проблемно количество да не атомизира научните разговори и въобще да се създаде почва за съсредоточена, творческа дискусия.

Личността и делото на проф. Рикардо Пикио са органически свързани с развитието на славистиката и българистиката през последните няколко десетилетия. Неговото име е широко известно сред научния свят, трудовете му респектират многообразието на третираната проблематика, и с новаторските концепции. Усилията му са насочени да бъдат разкрити някои от закономерностите във формира нето и развитието на литературите и културите на славянството, да се видят те контекста на общоевропейския духовно-интелектуален живот, обогатили и световната цивилизация. B Широк диапазон от интереси и занимания, неуморна търсеща мисъл, неотме нен хуманистичен патос за взаимно опознаване на народите чрез разкриване на онези многообразни фактори, които са насочвали духовната им енергия през вековете, характеризират многолетната му изследователска дейност. Макар да не му са чужди и проблемите на нашата съвременност, погледът на учения е отправен към далечното и по-близкото минало, за да извади от забвение лич ности и дела, които са изпълвали със съдържание историческите епохи, чертаели са диаграмата на духовния живот на славянството. Тези черти на Рикардо Пикио се открояват както от многобройните му трудове, така и от докладите и изказванията му на международните конгреси по славистика и българистика, по балканистика, по научни конференции и срещи, където са се разисквали историографските проблеми на европейската култура. Трябва човек наистина да е присъствувал на подобни научни форуми, да го е наблюдавал как обосновава своите тези, как провокира мисловността на слушателите или да е общувал непосредно с него, за да почувствува една жива мисъл, един динамичен дух и полемичен дар, които държат в напрежение събеседника. При това, и когато води сериозни разговори, той умее да се шегува, да придава една своеобразна лекота на разговора, при който така бър зо се сменят интонациите на гласа му, подсказващи за една неотменна критичност и самокритичност. И понякога е трудно за онзи, който не го познава отблизо, да разбере кога говори сериозно и кога се шегува. А и така присъщата му усмивка - ту добродушна и иронична, ту престорено наивна, но винаги многозначителна. Чужд на всякакви догматични схеми и формули, той винаги се връща и към собствените си тези, за да ги коригира или допълни, щом нови материали налагат това. Готов е да признае правомерността и на своя опонент, щом се увери, че се търси непреду бедено историческата правда, научната истина.

Когато през 40-те години на миналия век книжовници като Васил Априлов, Георги Пешаков, Анастас Кипиловски, Неофит Рилски и още неколцина техни съвременници популяризират с възхищение българистичните проучвания на Юрий Венелин и неговите горещи симпатии към българите, посвещавайки му от такава позиция стихове, отзиви, много съдържателни приписки и похвални текстове в свои писма и трудове, наслагват двете основни критико-оценъчни линии на българската венелиада: патриотично-романтичната и научно-изследователската. Обикновено разминаващи се, двете линии още тогава се изявяват успоредно и се преплитат със своите същностни черти - патосът на първата определя концептуални елементи на втората, а характерни за тази втора линия разработки се открояват по-ярко посредством романтично-патриотичните виждания на книжовниците, които откриват Венелин за българското културноисторическо съзнание. Като следствие на това възторжената ода на Пешаков за Венелин придобива известност заедно с промислените характеристики на Априлов, Киниловски и Неофит Рилски, за да бъде неотстъпно цитирана в почти всички последвали публикации за Венелин (чак до наши дни) като интегрална част от знанието на българите за Венелин.