Черти на една богата славистична и българистична научна дейност


  • Обхват на страниците:
    112
    -
    126
    Страници: 15
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    0
    ДОСТЪП: Free access
    ГОДИНА:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Резюме
    Личността и делото на проф. Рикардо Пикио са органически свързани с развитието на славистиката и българистиката през последните няколко десетилетия. Неговото име е широко известно сред научния свят, трудовете му респектират многообразието на третираната проблематика, и с новаторските концепции. Усилията му са насочени да бъдат разкрити някои от закономерностите във формира нето и развитието на литературите и културите на славянството, да се видят те контекста на общоевропейския духовно-интелектуален живот, обогатили и световната цивилизация. B Широк диапазон от интереси и занимания, неуморна търсеща мисъл, неотме нен хуманистичен патос за взаимно опознаване на народите чрез разкриване на онези многообразни фактори, които са насочвали духовната им енергия през вековете, характеризират многолетната му изследователска дейност. Макар да не му са чужди и проблемите на нашата съвременност, погледът на учения е отправен към далечното и по-близкото минало, за да извади от забвение лич ности и дела, които са изпълвали със съдържание историческите епохи, чертаели са диаграмата на духовния живот на славянството. Тези черти на Рикардо Пикио се открояват както от многобройните му трудове, така и от докладите и изказванията му на международните конгреси по славистика и българистика, по балканистика, по научни конференции и срещи, където са се разисквали историографските проблеми на европейската култура. Трябва човек наистина да е присъствувал на подобни научни форуми, да го е наблюдавал как обосновава своите тези, как провокира мисловността на слушателите или да е общувал непосредно с него, за да почувствува една жива мисъл, един динамичен дух и полемичен дар, които държат в напрежение събеседника. При това, и когато води сериозни разговори, той умее да се шегува, да придава една своеобразна лекота на разговора, при който така бър зо се сменят интонациите на гласа му, подсказващи за една неотменна критичност и самокритичност. И понякога е трудно за онзи, който не го познава отблизо, да разбере кога говори сериозно и кога се шегува. А и така присъщата му усмивка - ту добродушна и иронична, ту престорено наивна, но винаги многозначителна. Чужд на всякакви догматични схеми и формули, той винаги се връща и към собствените си тези, за да ги коригира или допълни, щом нови материали налагат това. Готов е да признае правомерността и на своя опонент, щом се увери, че се търси непреду бедено историческата правда, научната истина.