Остров Евтаназиус

Писмото на стария отшелник, с което започва 111 глава на „Цезарите" на Еминеску, ни предлага (може би най-доброто в цялата румънска литература) изображение на рая. „Моят свят е до лина, заобиколена от непристъпни скали - истински крепостни стени в морето - и нито една жива душа не може да проникне в мястото, където живея. Единствен указател е подвижната ска ла, закрила входа на пещерата - коридор към вътрешността на острова. И ако не беше тази пе щера, човек би си помислил, че островът е просто грамада от голи и мъртви камъни. А всъщност... Наистина, огромни, подобни на черни стражи, гранитни скали са заградили дълбоката, обсипана с цветя, лози и високи дъхави треви долина, разположена под нивото на морската повърхност. А над този красив, пъстроцветен килим се е издигнал рояк от летящи твари. Жужащи пчели, бле стящи бръмбари, сини пеперуди... По средата на долината е езерото, чиято огледална повърх ност е отразила сенките на тръстиките, тревите, ракитите. А в центъра на самото езеро има друг, мъничък остров. На него - портокалова горичка, а в нея - пещера. Тази пещера превърнах в свой дом и пчелин. Засадих много цветя и започнах да отглеждам пчели. On TO во Изследователите на творчеството на Михай Еминеску (и на първо място Джордже Калинеску) неведнъж са подчертавали едемическия смисъл на открития от Евтаназиус остров. В описанието на монаха освен пищната природа откриваме и други, без съмнение, райски елементи: чети рите извора - отглас от четирите реки на Едем („Битие", 2, 10) или „цветарника" на малкия ост ров - реплика на „градината" в центъра на Едем. Всъщност целият пантеизъм на Евтаназиус е близък на юдейско-християнската представа за рая. Самата дума Едем (като съществително име означава удоволствие, наслада, а в „Лугтата" срещаме дори.