Соня

На две последователни заседания Науч ният съвет на Института за литература при БАН обсъди и прие за печат труда на Васил Колевски „Патосът на Октомври“, посветен на 50-годишнината от Великата октомврий ска социалистическа революция. В своята рецензия Ангел Тодоров подчерта значимостта на темата, даде положи телна оценка на труда и направи извода, че влиянието на съветската литература върху българската е една дълбока закономерност за активизирането и развитието на цялата наша култура и литература. От тази позиция авторът разглежда и въпроса за отражението и приемането на съветската литература в българските прогресивни периодични литературни издания от 1917 до 1944 година. Ангел Тодоров направи кратък обзор на застъпения в книгата материал, подчерта неговата широта, систематизация и оценка от съвременно научно гледище. Той охарактеризира изследването като сериозно и компетентно написано. Направи и някои критични бележки.

И при многото изследвания, за живота и делото на Петко Славейков, личността му на общественик и творец с го лямо обаяние продължава да бъде в центъра на научните издирвания за националните особености и бурното развитие на българската възрожденска литература. И това главно поради изключителното значение, което Сла вейков има като създател на новобългарската поезия, като редактор на съдържателни периодични издания и като смел трибун на българската национална свест, запазил самообла Дание при не една несполука в своите разностранни патриотични начинания. Ала не само поради тази важна причина. Случи се така, че в литературата за този наш поет и общественик най-дълго се запазиха немалко естетски, буржоазно-идеалистични, субекти вистични и по същество ненаучни оценки било за политическите и социалните му възгледи, било за отделни негови произведения или - което еособено важно - за основните насоки на поетическото му дело.

Тя никога не говореше за безвъзвратно отминалото време, за смъртта. Ренесансово жизнелюбива, предпочиташе да живее с обновяващото опиянение и смисъл на живота, на нравствено възвишеното и красивото. Може би затова се насочи към една от най-динамичните епохи от историята на българската литература -возрожденската. И отдаде творческите си интереси и пристрастия на един от най-самобитните и представители - Петко Рачев Славейков. Постъпила в Института за литература като технически научен сътрудник, избрана през 1972 г. за старши научен сътрудник, Соня Баева е свър зана с неговата история, с утвърждаването му като Национален и международен център по пробле мите на литературознанието. Започнала с издирването и проучването на конкретни архивни и други източници, още от самото начало тя е заинтригувана и привлечена от житейската и писателската съдба на Славейков, от непоколебимия му граждански дух. И упорито, и всеотдайно продължава да издирва неизвестни ръ кописни творби, писма и други материали от неговото творчество, стреми се да възсъздаде автентичния му образ в атмосферата на остри политически и духовни стълкновения. От 1954 г. на страниците на „Известия на Института за литература", на литературния периодичен печат започ ват да излизат публикации за новоиздирени интимни и революционни стихотворения на Славейков, за епистоларното му наследство, за творчеството му през периода на Кримската война. На схо ластичните констатации за „просветителя се противопоставят аргументи, които насочват към спецификата на явления, процеси и творби, към критерии, чужди на опростителството и шаблона. Изследователите на Славейков трябва вече да взе мат под внимание новооткритата информация, изводите и обобщенията на Баева. В съчиненията на Славейков, в христоматии и антологии се появя ват революционни творби като „Стари станете, млади поведете", "О, унуки цар Шишмана".. В „Литературен архив", т. І, 1959 г. излизат „Политическият дневник на П. Р. Славейков", Из дневника на в. „Македония". Насочването към архива на Славейков, към периодичните му издания води и до замислянето на академичното издание на неговите съчинения, несъмнена заслуга за което има Соня Баева. Тя взема непосредствено участие в подготовката на стихотворенията, автобиогра фичните творби, на пътеписите, литературно-кри тическите статии, в изготвянето на бележките и 140 показалците към отделни томове. Значителен е нейният принос и в излязлото осемтомно изда ние „Петко Славейков. Съчинения" (1978-1982), дело на издателство „Български писател".