Резюме
Тя никога не говореше за безвъзвратно отминалото време, за смъртта. Ренесансово жизнелюбива, предпочиташе да живее с обновяващото опиянение и смисъл на живота, на нравствено възвишеното и красивото. Може би затова се насочи към една от най-динамичните епохи от историята на българската литература -возрожденската. И отдаде творческите си интереси и пристрастия на един от най-самобитните и представители - Петко Рачев Славейков. Постъпила в Института за литература като технически научен сътрудник, избрана през 1972 г. за старши научен сътрудник, Соня Баева е свър зана с неговата история, с утвърждаването му като Национален и международен център по пробле мите на литературознанието. Започнала с издирването и проучването на конкретни архивни и други източници, още от самото начало тя е заинтригувана и привлечена от житейската и писателската съдба на Славейков, от непоколебимия му граждански дух. И упорито, и всеотдайно продължава да издирва неизвестни ръ кописни творби, писма и други материали от неговото творчество, стреми се да възсъздаде автентичния му образ в атмосферата на остри политически и духовни стълкновения. От 1954 г. на страниците на „Известия на Института за литература", на литературния периодичен печат започ ват да излизат публикации за новоиздирени интимни и революционни стихотворения на Славейков, за епистоларното му наследство, за творчеството му през периода на Кримската война. На схо ластичните констатации за „просветителя се противопоставят аргументи, които насочват към спецификата на явления, процеси и творби, към критерии, чужди на опростителството и шаблона. Изследователите на Славейков трябва вече да взе мат под внимание новооткритата информация, изводите и обобщенията на Баева. В съчиненията на Славейков, в христоматии и антологии се появя ват революционни творби като „Стари станете, млади поведете", "О, унуки цар Шишмана".. В „Литературен архив", т. І, 1959 г. излизат „Политическият дневник на П. Р. Славейков", Из дневника на в. „Македония". Насочването към архива на Славейков, към периодичните му издания води и до замислянето на академичното издание на неговите съчинения, несъмнена заслуга за което има Соня Баева. Тя взема непосредствено участие в подготовката на стихотворенията, автобиогра фичните творби, на пътеписите, литературно-кри тическите статии, в изготвянето на бележките и 140 показалците към отделни томове. Значителен е нейният принос и в излязлото осемтомно изда ние „Петко Славейков. Съчинения" (1978-1982), дело на издателство „Български писател".