Експресионистът Николай Марангозов

Антисимволистичният бунт в нашата литература на 20-те години беше осъществен от различни творци и естетически групировки и доведе до различни решения за новите пътища пред художествената ни словесност. Свое решение предложи и българският експресионизъм - най-вече чрез пропагандаторската, литературно-критическата и постическата дейност на Гео Милев. Но да се слага изцяло знак за равенство между краткотрайно просъществувалото у нас литературно направление и неговия неоспорим лидер е неправдоподобно. Липсата на съмишленици и последователи би означавала поне две взаимно свързани обстоятелства - или че съответните художествени търсения не са наситени със социално-духовната проблематика на своето време, или че не са естетически продуктивни и функционални. Очевидна е невалидността на горните предположения в светлината на съвременните изследвания върху литературно-историческата ситуация през 20-те години. Това се доказва от трудовете на Георги Цанев, Пантелей Зарев, Розалия Ликова, Симеон Хаджикосев, личи и в приносните статии на Димитър Ав рамов, Едвин Сугарев, Войчех Галонзка, където са дадени редица характеристики на експресионизма и спецификата на българските му проявления. Така днес са „карто- текирани" представителите на нашия експресионизъм - наред с Гео Милев за такива се посочват и Чавдар Мутафов, Ламар, Николай Марангозов, в известен смисъл Николай Райнов; разглеждани са и елементите на експресионистичната поетика И при Антон Страшимиров, Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев, при диаболистите. Сред всички тези автори най-малко внимание е привличал Николай Марангозов. Дори някои от изследователите (Р. Ликова, В. Галонзка) направо го изключват от иначе доста широко очератания кръг от представители на българския експресионизъм. Впро чем, в това няма нищо чудно - още съвременниците на дебюта на Н. Марангозов го оценяват изключително негативно. Така в „Нов път" Н. Фурнаджиев отбелязва по повод стиховете от „Нула. Хулигански елегии": „Независимо от това, че те са написани с непознати и чужди средства, това гримасничене и плезене срещу днешната култура буржоазна установеност са твърде стари и банални - още от времето на Пшибишевски.