стая

Историко-логическите тълкувания на Елин Пелин лежат между два полюса: той е писател на физическото („Неговото творчество е плод на непосредствено, непревзето и неподправено отношение към селския живот." - Б. Ангелов, 1912 г.); той е писател на метафизическото („Той е поет, само поет. ... Дарбата на художни ка се състои в това: да изрази смисъла на неизразимото, на вечното, на бога." - Д. Кьорчев, 1922 г.). Най-продуктивно е диалектическото снемане на двете противоположности: разглеждането на Елин Пелин като езиково-художествено явление („Реализмът на Елин Пелин е никнал не само на тая вековна битово-селска народна поч ва, а и на идейните веяния на времето отпреди войните." - Ив. Мешеков; „характерното елинпелиновско усвояване на света, в което трайно и неделимо се съчетават предметност и лиризъм" - И. Панова; прозата на Елин Пелин като синтез на селската проза от края на века и модернистичното отношение към селото, повестта като жанров модел на света в „Гераците" -Н. Георгиев и др.).