Стайнов

Името и срещнах за първи път в невръстните години на детството си. И то не под детско раз казче или приказка, а на корицата на една книга, която носеше заглавието „Неповторимото". Не подвързана, сивичка, в средата с рисунка петънце - мостче изкорубено, край него храсти. Беше я купил баща ми, и то не от амбулантен книжар, а направо от книжарницата, защото още не беше разря зана. (За днешния читател това е нещо загадъчно, но тогава печатните коли се подвързваха необря зани и за тази операция се продаваха в книжарниците или сувенирните магазини специално инкрусти рани дървени ножове“, някои от които бяха от скъп материал, че дори и от слонова кост.) И понеже налитах на всичко книжно, внесено вкъщи, беше ми строго забранено, не знам защо, да се докосвам до тази книга. Не мога да се похваля с детско послушание, но тази строга родителска заповед изпълних и книгата прочетох чак когато станах двадесетгодишен, но за нея ще стане дума по-нататък. Но името на авторката запомних. Гласната „а", повторена в малкото и фамилно име, ми звучеше някак особено и респектираше. Хич и не съм допускал тогава, че понякога то се прави нарочно и че в стиха или белетристичната фраза подчертава със звучността си мисълта, а най-малко, че след години на изпита си при професор Андрейчин заради тази пуста „алитерация" ще се извивам пред него и за малко не бях скъсан", защото в напрегнатия ми мозък не идваше и не идваше подходящ пример. След това различни литературни вестници и списания срещах това име, все с похвали, заради книгата и „Хари Откъс от книгата „Началото на пътя" - втора част. B B 127 тининият грях", а и заради другата, която стоеше в нашето шкафче. Но разказ или статия от тази а торка почти не помня. След години разбрах, че когато един автор не се налага често на вниманието на читателите, понякога печели с това. Има нещо респектиращо и достойно за уважение значи авто рът дълго живее с творбата си, дълго е прецизирал всичко и ние предварително сме готови това да бъде основата, когато я приемаме. Някъде печатаха и снимки на авторката - строго лице, винаги в профид, скромна прическа. Върви и разгадавай чрез нея какво се таи в същността на човека.