стихосбирката

Фурнаджиев винаги е амбицирал тълкувателите: в поезията му се сплитат необикновената сила на емоционалното внушение и някаква неподвластност на неговия поетичен свят на мерките на здравия разум, той е завладяващ, стихиен, от една страна, и труден до неразбираемост, от друга. Вероятно това странно сплитане е двига тел на нестихващия през годините интерес на критиката към него, на създаването на все нови и нови тълкувания. Иван Мешеков, Георги Цанев, Георги Бакалова, Людмил Стоянов, Пантелей Зарева, Здравко Петров, Тончо Жечев, Розалия Ликова, Милена Цанева, Радосвет Коларов, Лидия Велева", Жельо Авджиев 12, Здрав ко Чолаков13 - тази непълна верига от имена, която достига до представителите най-младото критическо поколение 14, 15, удостоверява жизнеността на този интерес, а и малко плаши онзи, който застане с интерпретаторски амбиции пред „Пролетен вятър": какво друго, какво ново и различно би могъл да каже той? Още повече, в тълкуванията и оценките сякаш са изчерпани възможните мнения и дори край ности - от високата оценка на Ив. Мешеков и Мл. Иванов (Г. Цанев) до унищожителните статии на Людмил Стоянов и Константин Гълъбов 16...

Испанската гражданска война от 1936—1939 г. е едно от онези събития в човешката история, които получиха особено широк обществено-политически и културен резонанс. Вътрешният конфликт на една нация прерасна в сблъсък с международно значение дълбоко отражение върху историческите съдбини на Европа. Тази братоубийствена война отне около един милион човешки живота и причини на Испания огромни мате риални разрушения. Над половин милион души, сред които цветът на испанската интелигенция, отидоха за няколко десетилетия в емиграция. Кървавият двубой, който доведе до раздеделение на испанската нация и представляваше по същество общонационална трагедия, бе отразен от десетки творци от различни страни: А. Мачадо, Р. Алберти, М. Ернандес, П. Неруда, Н. Гилен, С. Валехо, М. Колцов, И. Еренбург, Ст. К. Нойман, А. Малро, Б. Хемингуей и др. Испанската гражданска война получи широк отклик и в творчеството на редица български поети и писатели: Н. Вапцаров, Мл. Исаев, Л. Стоянов, Ал. Геров, Кр. Пенев, В. Ханчев, Св. Минков, М. Грубешлиева, Кр. Белев. Испания, която до 30-те години на века е стояла извън орбитата на системните духовни интереси на българина и до голяма степен е била за него терра инкогнита“, „една загубена страна на рицари и на плата", по точния израз на Вапцаров, една държава ня къде накрая на земята, изведнъж му става близка и скъпа. Българската общественост е следяла с трепет испанските събития през онези тревожни години, вълнувала се е от всеки обрат на испанския фронт, приемала е като собствена участ трагедията на един далечен народ, изживяващ неимоверни страдания. В тази обществена атмосфера появява първата стихосбирка на Веселин Ханчев „Испания на кръст“ (1937), представляваща особено интересен факт в нашата литература от втората половина на 30-те години. НЕТ ETY RERO & 380 ce Изследователите на Ханчев или отминават с мълчание неговия поетически дебют, или говорят само с няколко думи за него, като изтъкват неопределеността на идейните позиции на младия автор, нежеланието му да вземе страна в испанския конфликт и сериозните художествени недостатъци на книгата, бегло споменавайки за актуалността и през онези години. В този смисъл показателна е например оценката, която Б. Делчев дава на „Испания на кръст: