Поетика на стихосбирката Пролетен вятър

Фурнаджиев винаги е амбицирал тълкувателите: в поезията му се сплитат необикновената сила на емоционалното внушение и някаква неподвластност на неговия поетичен свят на мерките на здравия разум, той е завладяващ, стихиен, от една страна, и труден до неразбираемост, от друга. Вероятно това странно сплитане е двига тел на нестихващия през годините интерес на критиката към него, на създаването на все нови и нови тълкувания. Иван Мешеков, Георги Цанев, Георги Бакалова, Людмил Стоянов, Пантелей Зарева, Здравко Петров, Тончо Жечев, Розалия Ликова, Милена Цанева, Радосвет Коларов, Лидия Велева", Жельо Авджиев 12, Здрав ко Чолаков13 - тази непълна верига от имена, която достига до представителите най-младото критическо поколение 14, 15, удостоверява жизнеността на този интерес, а и малко плаши онзи, който застане с интерпретаторски амбиции пред „Пролетен вятър": какво друго, какво ново и различно би могъл да каже той? Още повече, в тълкуванията и оценките сякаш са изчерпани възможните мнения и дори край ности - от високата оценка на Ив. Мешеков и Мл. Иванов (Г. Цанев) до унищожителните статии на Людмил Стоянов и Константин Гълъбов 16...