Приказка разказва слънцето (Поезията на Весела Василева)

Препрочитам предговора на акад. Петър Динеков към книгата с избрани творби OT И Весела Василева - стихотворения, лирични фрагменти, писма (БП, 1981). Той е очертал образа на личност, на гражданка и на поетеса, роден и създаден, изваян, макар и незавършен докрай, от конкретното историческо време. Само то изгражда творците, които са му потребни, за да го пресътворят чрез голямото си художни ческо вдъхновение. Портретът на Петър Динеков е пронизан от дълбок психологизъм, наситен е с болка от ранната загуба на талантливата лиричка, обагрен е нежността на личните впечатления и спомени. Той разкрива идейно-тематичното поетическото майсторство на тази авторка. Цитираните оценки на други нейни временнички и връстнички още повече засилват представата ни за извисена, благородна, духовно богата, очарователна и многостранно надарена индивидуалност: „За нас в младежките години тя олицетворяваше една може би романтична представа за красотата. Беше нейно телесно и душевно въплъщение. Това са думи на Невена Стефанова, която е изказала категорично гледище и за неповторимостта на всеки ярък характер: „Весела бе една много рано изградена личност с голямо очарование, съ голямо дарование, големи изисквания, оригинален ум. Нейното присъствие създаваше особена атмосфера. Затова така се чувствува отсъствието й..." Споменът на Блага Димитрова носи омаята на младостта, на ученическите копнежи, на жаждата за приятелства, знания, култура, високи етични и творчески примери: „Дошла от малкия град, на прага между детството и младостта (все на ня какъв праг!), с жадни, провинциални очи аз търсех въплъщение на столицата, на културата, на изяществото. И го открих още в първия учебен ден, в първото между часие. Една девойка прекоси коридора, сякаш излязла от картините на Ботичели. Не! От никакви картини, от никакви сравнения. Тя бе несравнимост, неповтори мост. Това ме прониза с ослепителна ясност от пръв поглед. Не може да се опише, нито да се разглежда на съставки: коса, очи, фигура, движения. Тя бе самата хармония. Излъчване на изтънчена духовност. Името и се понесе с тайнствен шепот между нас: „Весела Василева, поетеса." Звучеше като музика от клавесин. И остана завинаги в душата ми, незаглушено от шумотевицата на идващите десетилетия, разочарования. " незасенчено от толкова промени, увлечения и Някога бях чувал това красиво, музикално име - Весела Василева. В него има нещо песенно, като че ли е нарочно търсено и моделирано звукосъчетание, което излъчва ритъм и носи в себе си увлекателен лиризъм. А не бях чел нищо нито за, нито от младата поетеса. Късно разбрах също така, че е дъщеря на Григор Ва силев - Шопа, както са го наричали в интимни среди, за когото бях понаучил не щичко в прочетеното за Йордан Йовков, за Елин Пелин и за други наши писатели.