Теория на формалния метод

Така нареченият „формален метод" се появи не в резултат на създаването на специална ме тодологична" система, а в процеса на борбата за самостоятелност и конкретност на литературната наука. Изобщо понятието метод" се разшири неоправдано и започна да означава прекалено много неща. Принципен за „формалистите" е въпросът не за методите на изучаване на литературате, а за литературата като обект на изучаване. Всъщност, ние не говорим и не спорим за никаква методология. Говорим и можем да говорим само за някои теоретични принципи, които не са ни подсказани от една или друга готова методологична или естетическа система, а от изучаването на конкретен материал със специфичните му особености. Теоретичните и историко-литературните публикации на формалистите изразяват тези принципи достатъчно определено, но около тях га изминалите десет години се натрупаха толкова нови въпроси и стари недоразумения, че един опит за обобщаване - не като догматична система, а като историческа равносметка - няма да е изли шен. Важното е да се покаже как е започнала работата на формалистите и как, в какво еволюира. H В историята на формалния метод много важен е моментът на еволюцията. Нашите противници мнозина от последователите ни често го пренебрегват. Обкръжени сме от еклектици и епигони, които превръщат формалния метод в някаква скована система на „формализма", служеща им за изработване на термини, схеми и класификации. Такава система е много удобна за критиката, но изобщо не е характерна за формалния метод. Не сме имали и нямаме никаква подобна готова система или доктрина. В научната си работа ние ценим теорията само като работна хипотеза, с чиято помощ се откриват и осмислят факти, т.е. осъзнават се като закономерни и се превръщат материал за изследване. Затова не се занимаваме с определення, така очаквани от епигоните, и не строим общи теории, толкова мили на еклектиците. Ние приемаме конкретни принципи и ги B спазваме, доколкото те се оправдават от материала. Ако той налага усложнения или промени, ине ги правим. В този смисъл сме достатъчно свободни от собствените си теории, както и трябва бъде свободна науката, защото между теория и убеждение има разлика. Готови науки няма науката живее не като установява истини, а като преодолява грешки.