За мемоарния и документалния образ на Благоев

Историята на мемоаристиката и документалистиката ни еубедила в особената им роля в увековечаването и извисяването на личността, в своеобразното продължаване на нейния живот във времето. Потвържденията не ще търся нашироко, ще припомня само за Благоевия приемник Геор ги Димитров, чието живо присъствие днес се дължи и на тези възкресителни жанрове. Примерът с Димитър Благоев е по-скоро с противоположен знак - мемоаристиката и документалистиката не са постигнали онзи образ, адекватен на огромния ръст на основателя на Партията. Веднага ще напомня, че немного отдавна (1979) стана факт сериозната академична биография на Благоев, безспорен научен принос и авторитетност в оценките на ролята му в историята на Партията, но със специфика, която трудно ще я наложи на милионна, национална аудитория. А и самата акаде мична биография не може да замести специалните права на документалния жанр в пресъздаването на образа на историческата личност. C Интересът на мемоаристиката и документалистиката към Дядото е твърде ранен. Както и в други случаи, обектът на изображение поставя техните основи. Но още в зародиша на житиеписната литература за Благоев се проявява липсата на традиции в утвърждаването и популяризирането на личността във времето. Като факт тази констатация изглежда така - не у нас, а ЦК на ВКП(б), отчитайки историческата роля на Благоев за руската социалдемокрация, се обръща с молба той да напише автобиография. Тъй се раждат „Кратки бележки из моя живот" - книга, която вече бол ният основател диктува на дъщеря си Стела Благоева. Всичко това обяснява някак си и нейната незавършеност, и отказа на автора да се автобиографизира пълноценно и да се самовглежда в последните 30 години от живота си. Принудата оказва влияние върху характера на книгата - натежава строгото придържане към биографичните факти, отсъствува белетристичното „отдръпва не", в немалка част жанрът е синтез между летописа, мемоара и протокола-обяснение обобщение за поведението и идейните схващания. Най-силни са страниците за престоя на Благоев в Русия, което и най-пряко кореспондира с желанието на поръчителя. Независимо от долавящата се схе матичност, родена и от скромността на личността, и от отказа и да се проектира сред събития и други личности, „Кратки бележки из моя живот" са рядко ценен документ за разбиране на човека и неговия път, влял се в една идея; тя и до днес е най-интересното четиво за Благоев. И тъкмо затова неразбираемо става усърдието на всички документалисти да ползват книгата като задължително пособие за перифразиране.