ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 75-107

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Целта на настоящата статия е да предаде в обобщена форма резултатите от няколкогодишните ми изследвания върху някои видове ритмично-синтактични структури, срещащи се особено често в литературата на православните славяни от руските земи до Балканите, както и в някои други южнославянски области, по-специално в хърватската глаголическа област, през цялото Средновековие, чак до началото на модерната епоха. Не считам, че съм събрал изчерпателна доку ментация и преди всичко нямам намерение да поддържам каквато и да било определено становище. Бих искал даже да помоля читателя да обърне внимание преди всичко на фактите, а не на начина, по който аз ги представям и в някои случаи - обяснявам. Надявам се тези факти да станат обект на дискусия. В очакване именно на такава дискусия бих искал да предупредя изследователите да не обръщат внимание на евентуално допуснати неточности, а да се съсредоточат преди всичко върху същността на изследваните от мен явления, тъй като не толкова моите изследвания, колкото техният обект ми изглежда достоен за внимание. Уверен съм, че ако колегите-слависти се убедят във важността на посочената проблематика, други, по-добре от мен подготвени специалисти, ще успеят да и дадат още позадоволителна методологическа формулировка. Данните, които имам пред вид, могат да бъдат въведени, очертавайки в общи линии историята на моите изследвания. Моето любопитство бе привлечено от теоретическите и практическите наблюдения, които немалък брой слависти са посветили в миналото на формалната структура не само на староруската проза (върху нея и аз се спирам най-вече), но и на други литературни паметници - предимно български - от православно-славянската област.
    Ключови думи: върху, изколните, структури, средновековната, славянска, проза
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 196-216

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През 1953 г. Ян Флеминг публикува „Казино Роял“, първият роман от серията за 007. Като първородна творба едва ли можеше да избегне играта на литературните влияния, още повече че, ако през 50-те години някой се отказваше от традиционния детективски роман в полза на екшън романа, не можеше да подмине Спилейн. С абсолютна сигурност „Казино Роял“ дължи на Спилейн минимум две неща: преди всичко момичето Веспер Линд, която знае как да спечели сляпо доверчивата любов на Бонд и на финала се разкрива като чужд агент. В роман на Спилейн героят би я унищожил, докато при Флеминг жената засрамено избира самоубийството. Все пак трябва да отбележим реакцията на Бонд: тя е спилейновско превръщане на любовта в омраза, на нежността в бруталност — „Курвата е мъртва“, телефонира Бонд до лондонската централа и с това завършва тази глава от неговия любовен живот. Второ: Бонд е обзет от представата за един японец, експерт по тайните кодове, когото е убил хладнокръвно на 31-вия етаж в небостъргача на RCA, целил се от 40-ия етаж на отсрещната сграда. Аналогията не е случайна: Майк Хамър се чувства постоянно преследван от спомени за един малък японец, когото е убил, без съмнение с много повече разточителност в чувствата, по време на войната в джунглата. В сравнение с това министерски упълномощеното с двете нули убийство на Бонд е антисептично и бюрократично. Споменът за първото извършено убийство би могъл да е основа за неврозата на Джеймс Бонд; без съмнение обаче както персонажът, така и авторът не разрешават този проблем по терапевтичен път.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Повествователните, структури, творчеството, Флеминг
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 10-17

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Πричините стихознанието да получи продуктивен тласък от структурната лингвистика са няколко, но една от тях се състои в това, че се развиха идеи, които се превърнаха в научен инструмент за разделяне на две равнища в областта на изследването на стиха - на абстрактно и на неабстрактно равнище. Да се отговори на въпроса, кои бяха тези идеи, какво название получиха двете равнища в различните концепции за стиха и как беше представено взаимодей ствието между тях, означава да се характеризира движението в проблематиката на стихознанието от 20-те години на ХХ в. до днес. Въпросът, който ще ме занимава тук, предполага по-скромна цел. Бих го формулирала така: Ако се направи опит да се напуснат концептуалните рамки на структурната лингвистика, дали ще бъде възможно да се използува идеята за разделянето на двете равнища B рамките на друга концепция за стиха? Въпросът се натрапва сам поради факта, че за да отстои качеството си на научна област, изследването на стиха трябва да поставя под съмнение собствените си постулати, а това просто не е възможно отвътре, в рамките на приетата концепция. Необходимо е да се излезе отвън. Но се оказва, че прекрачването на границата не е така лесно, както изглежда на пръв поглед. Ако пък се прибегне до идеи отвън" (да продължа пространствената аналогия), тяхното пренасяне вътре" няма да раздвижи границите. Казано с други думи, по какъв начин стихознанието като някакъв вид дейност ще успее да преодолее самоизолацията си от други дейности, като например интерпретацията, която предполага представата, че съществуват повече от едно значение или четенето като дейност, която създава от текста литература? Или като научна дисциплина - как ще отговори на възражението, C че критерий за точност не съществува?

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Идеологизирани, структури, епизод, втвърдяването, значенията
Subscribe to структури