Студия

Владислав Граматик е най-видният представител на книжовния ни живот през XV в., и по-специално през втората му половина, когато грохотът на оръжията вече е отшумял и когато турските удари са насочени на запад от България. Макар досега да са писани редица статии и студии за живота и творчеството на Граматик, все още има много неразрешени или пък неправилно осветлени въпроси. От друга страна, всичко това не е събрано на едно място и по този начин образът на писателя не е очертан по-цялостно. При това положение налагаше се да се пристъпи към написването на по-цялостна студия, в която не само да се съберат разпръс натите в различните издания досегашни постижения на науката относно живота и книжовното наследство на Владислав Граматик, но и да се привлече нов материал, да се подложат на преоценка някои въпроси и т. н. В светлината на тези обстоятелства появата на труда на Георги Данчев е напълно оправдана.

Защо ти е истината?" - Старият селски поп Стефан се е „насмукал" с вино от шишето под престола в олтара и тъкмо за това след тържествената служба говори вдъхновено п р о т и в къркането", против „смукачите, които сушат бъчвите“, и трогва набожно сърцата на богомолците в черквата. Това е истин а, но,защо ти е истината?" По-важното е, че тая истина е смешна, че тя е едно трагикомично противоречие: тъкмо виното („Лукавият") прави стария поп Стефан вдъхновен божи служител, тъкмо то влива младежки жар в жилите му, ръцете му престават да треперят, литургията му е особено тържествена, а това разтрогва и преобразява с религиозното си въздействие черкува щите се и така целта на черковната служба е постигната. Наистина средствата за постигането на тая цел са „грозни", мръсни, езически, но целта е „хубава", чиста, християнска и тя е постигната: „да се измъкнеш от истината и да разбереш, че си човек", да си разтвориш душата пред бога топло, а инак само с истината - ти си животно, звяр, хищник. Това е утвърждение на езическите радости и отрицание на идеалистиче ската лъжа и отрещеност от плътското. Елин Пелин не се подиграва, не иронизира своя герой, стария поп Стефан, като порочен божи служител, макар че на пръв поглед изглежда така. Напротив, той разкрива дълбоката трагикомична истина - не само лична на героя, но и на ця л селски български сюромашки народ, който обича и винцето, и ракийката, и песента, и игрите, и еротичната любов, той, който еднакво ревностно посещава и кръчмата, и черквата все за едно и също нещо: „да се измъкнеш от истината, за да разбереш, че си човек“, а не животно, - „не от добро, а за добро". Че тъкмо когато се напие и стане за трезвия „свиня“, сюромахът разбира, че е човек - разбира своите потайни мъки", вдъхновява се тържествено, плаче и се изповядва, безразлично де - в кръчмата или в черквата. Това морално противоречие е външно, то е за житейския трезвен, бюрокра тичен ум, за който всичко е ясно, известно, пресметнато от бога или началника, а за същността на човешката жизнерадостност, дълбоко подбодряне и преобра зяване то енапълно жизнено оправдано, логично необходимо, въжделено за народа.

Драмата на Петко Тодоров Змейова сватба", както и всяка от предишните му пиеси предизвиква оживена полемика сред интелектуалните среди в началото на века. Специално върху тази пиеса д-р Кръ стьо Кръстев пише няколко статии. Студията му „Драмата „Змейова сватба" и безсилието на нашата критика", която предлагаме на вниманието на читателите, не е публикувана в сп. „Демократически преглед", каквото намерение е имал критикът, и се съхранява в Научния архив на БАН. Както се раз бира от началото й, тя е написана вероятно немного след публикуваната статия на д-р Кръстев във в. „Напред" - през 1911 г. В известен смисъл студията е продължение на темата „Змейова сватба" и българската критика. При влякъл Петко Тодоров в кръга „Мисъл и съдействувал за естетическото му развитие, д-р Кръстев разбира, цени творчеството му и не е безразличен и към неговите критици. В „Драмата „Змейова сватба" и безсилието на нашата критика" той обосновава задълбочено и аргументирано основните идейно-есте тически насоки на пиесата, търси връзката й с цялостното творчество на писателя. И в тази студия д-р Кръстев отново ще обърне внимание върху специфичното предназначение и позициите на художествената критика, подчинявайки размишленията си на амбицията за интелектуализирането на духовния живот у нас, за създаване на условия за изява на различни, непознати дотогава Идеи и художествени насоки. Отправна точка за д-р Кръстев е схващането, че като цяло съвременната критика не само не е в състояние да оцени творчеството на П. Тодоров, но и изобщо такъв тип литература. За д-р Кръстев „Змейова сватба" е израз на ново, самобитно схващане за живота и отноше нията между хората. Той е един от първите и от малкото критици, вещи тълкуватели и интерпретатори на драмите на Петко Тодоров, способни да направят професионален критически анализ. Редица от оцен ките му са точни и не могат да бъдат оспорвани и днес. В борбата си за Петко Тодоров д-р Кръстев всъщност води борба за нови естетически ценности, за идеи, които кореспондират с духа на новото столетие, изпреварват интелектуалното развитие на на цията в онези години. Неговите разсъждения съдържат обобщения и изводи с непреходна стойност обогатяват критическото мислене и на следващите поколения изследователи. Както още Спиридон Казанджиев отбелязва, духът на неговата критика е духът на философско-естетическо и естетическо съзнание". Позициите на д-р Кръстев по отношение драмите на Петко Тодоров откриват перспектива на критическото съзнание в усвояване на новите насоки в развитието на българската литература.

Докато Траянов преработва усърдно младежките си стихотворения, от около средата на 20-те години у него назрява планът за последната му голяма творба, "Пантеона", върху която той работи до началото на 30-те години1. На 14-ти юни 1926 г. Траянов споделя с Владимир Русалиев, че в ума му се реят образи на поети от световната литература, а на 4-ти юли казва на Бенароя, че в новата си творба иска да събере "поуките от цялата съкровищница на човечеството", и допълва: "Работата трябва да изглежда така: моят център, осветен от прожектори отляво и отдясно" • Следователно той е искал да отрази себе си и своето мислене в собствената си интерпретация на поетите от световната литература. Траянов публикува две стихотворения за поети още през 1922: за Верлен и Дебелянов • На 28 април 1924 литературната задруга "Хиперион" отбелязва 1 00-годиrшшната от смъртта на Байрон с възпоминателно тържество, на което е прочетено и стихотворението на Траянов за Байрон • От 7 юли 1927 датира стихотворението "Към поета", четири дни по-късно е създадено друго стихотворение със заглавие "Франсоа Вийон", на 29 август последва стихотворението "Посвещение". Едва сега планът за "Пантеона" изглежда готов.