свое

Съвременното състояние на рецепцията на славянските литератури у нас се определя от общите промени в динамиката на българската култура, но то има и своя - славянска" - предистория. С изключение на руската, възприемането на останалите славянски литератури почти винаги ебило продължава да бъде опосредено от превода. Като материализирано взаимодействие между две лингвистични, литературни и в крайна сметка - културни реалности, преводът е, от една страна, тяхно специфично отражение, а, от друга - явление със собствена, вътрешно обусловена биогра фия. Но за изграждането на един относително по-пълен образ на преводната литература от славянски езици е необходимо да се вземе предвид - като трето измерение - и читателското възприемане на превода, което се явява косвено възприемане на оригинала. Та нали тъкмо това „трето измерение" осмисля дейността на преводача! За съжаление поради липса на сериозни социологически и статистически изследвания пред ставата ни за него е откъслечна, което неминуемо води до стилизация на търсения образ. И все пак, макар и стилизирана, триизмерността е пожива и по-благодарна за моделиране на един кра тък отрязък от времето,

Възрожденскалt ни литература е едно завършено пространство, последното завършено литературно пространство, което притежаваме, защото с началото на следосвобожденска та ни книжнина, с Вазов. Величков, Михайловски и пр., ние встъпваме в етап. на който. спорел мен. все още сме свидетели. Какво значи .. завършено литературно пространство"? Имам предвид етап от литературата. в който можем ла кажем, че всичко окончателно е било и с който съприкосновението не бихме определили като литературно т. е. npш.>.нcmtu'l/0 или естетическо а. по-скоро като душевно, историческо. етническо и т. н. Можем за по-голяма плътност на представата да го определим като затворен джоб или ниша в литературата, или пък като кристално кълбо - независимо от конкретния образ. ние днес сме тия, които обикалят отвън и наблюдават, ровят. анализират. трактатизират нещо, което през миналия век е било неловършено явление, поток. Като възможно най-актуалното завършено литературно пространство у нас, възрожденската книжнина с изследвана. сортирана и структурирана .иаксu.\mЛI/0 добре: следоватс.Jно. структурата, която И с критически създадена. максимално J\Обрс съответства на структурата. която тя сама по себе си има и представлява. Но както често става в случаите, когато нещо е описано, ще си говорим най-вече за несъответствията. Структурата на възрожденската ни книжнина изглежда разбита и рехава. пълна с най-хаотичен материал, случайно вмъкнат оттук и оттам и създаващ впечатленис за нестроен хор от единични гласове. Това между другото е и точно така. Но че същевременно е завършена структура разбираме о_т самата реакция на слсдосвобожденската ни литература към нея: видните и мъртви прелетавители сс възвеличават, но пряката приемственост сс утаява между средните и низшите литературни слоеве, между периодиката на Блъсков и драмите на Халжистанчев. както и в някои инерциовни движения на по-значителни автори, нисатели и преди, и след Освобождението. Тъй или иначе, абсолютно затворена структура няма. Завършената структура е всъщност силно завишена кристализация на иначе поточни явления и тюt1 крис;rализация. ако нс друго, откроява параметрите, довели до образуването и.