съвременното

Добре известното френско списание R. L. С. и в последно време продължи традицията да публикува ценни от общотеоретическо и практическо гледище статии, свързани със сравнителното литературознание. През 1980 г. в него намериха място най-вече изследвания, свързани няколко литературни направления или трудове, скрепени от обща обединителна тема, както и статии, търсещи общите допирни точки между двама или трима автори. В четвърта книжка на същата година от различни аспекти е разгледан сложният проблем: „Литература и нация през ХХ в.". Подобна задача съвсем не е лека, още повече, че докато XIX в. е познат на историците на литературата като „ера на нациите", то по всичко изглежда, че ХХ в. никога не ще заслужи подобно определение. На фона на идеологическите вихри и сблъсъка на идеи, които продължават да разтърсват съвременното човечество, е направен опит да се осмисли ролята, която играе лите ратурата в обществения живот. И дали изобщо е оправдано да се говори за литература в единстве но число в тази тъй разпокъсана планета? С особена острота присъствуват проблемите за границите и спецификата на националния дух и литературата. В тази връзка са потърсени проблемите, които възникват в многоезичните страни като Швейцария (Манфред Гстайгер) или Канада (Ева Кушнер). Но един толкова обширен проблем като този за нация и литература не може да бъде изчерпан в рамките на няколко проучвания. Целта по-скоро е била да се сондират чрез различни методи, гледни точки и идеологически позиции дълбочината и обхватът на едно поле за изследване. Тематично отделена е статията на Ж. Боди, озаглавена „Националният театър в теорията и като действителност". Това е ценно изследване върху най-типичните явления, характеризира щи развитието на театъра в Англия, Ирландия и Франция в началото на ХХ в. Вниманието на автора е съсредоточено върху процеса на общение между литературния театър" (или артисти чен театър“, или още репертоарен театър") и т. нар. „народен" (национален народен театър"). Според автора това е едно смешение, което в основата си е утопично и съществуващо повече в теорията, отколкото в действителността. Направеният от него извод е, че националните на родни театри понякога, функционирайки като школи по драматическо изкуство, а в други случаи като експериментални лаборатории, служат повече на националната кауза и идеология, отколкото за налагането на истински нов репертоар.

B края на шестдесетте и началото на седемдесетте години в историята на съвременното литературознание започва да се осъществява една радикална смяна на научната парадигма. С поя вата на рецептивната естетика, преминала по-късно в естетика на въздействието, и с възраждането на традиционното за немското литературознание херменевтично направление от линията Шлаермахер - Дилтай - Хайдегер - Гадамер, преструктурирано в направлението на литературната херменевтика на Ханс-Роберт Яус, интересът на литературоведа все по-силно се насочва към онази пресечна точка на художествения процес, където се срещат традиционните проблеми на поетиката, детайлно разработени от силния по онова време структурализъм, и проблемите на социалното въздейст вие на художествената творба в нейното реално комуникативно пространство. Възниква една принципно нова научна ситуация, която изисква обособен и адекватен понятиен апарат, доколкото разработеният до момента категориален апарат трудно улавя именно принципното единство на структурните и рецептивно-въздействените аспекти на художествения акт. Това впрочем личи и от конкретната история в развитието на рецептивната естетика. В първите десет години на своето съществуване, дори когато описва строежа и функциите на художествената комуникация, тя предпочита да си служи утвърденото за момента понятие за текста. Но за разлика от ха рактерните за структуралистичното литературознание аспекти на текстовия анализ тук започват да се проявяват нови, свързани потенциалната възможност на текста да бъде програма на рецептивния акт" според израза на Дитер Шленшедт. В късо време е проанализирана цялата гама от условия, в които текстът попада, както влиянието им върху спецификата на въздействения акт, разликите между рецепцията на нефикционалните и фикционалните текстове, спецификата на обществената комуникация и т.н. Слабо място тези изследвания обаче си оставаше проблемът за т. нар. продуциране на текстове, слабост, която в никакъв случай не можеше да се компенсира от общите уговорки за някакво влияние на комуникативната парадигма върху процеса на формирането на текста.

Твърде ограниченият брой страници в настоящия брой на списанието до голяма степен предопредели подбора на текстовете. Съставянето. можеше да се определи или от стремежа към включването на теоретични конструкти в съчетанието им с интерпретации на отделни художествени произведения, или от съзнателното търсене на водещите проблеми в изследванията от ново и най-ново време. Отказът от първата възможност бе продиктуван до голяма степен от отсъствието на повечето от средищните теоретични постановки на "пражкото" междувоенно литературознание на български език. Голяма част от основните понятия в терминологичния апарат на Пражката школа, респекТивно студиите и статиите, в които те са разработени, все още не са познати на широк читателски кръг и на част от литераторите - небохемисти, у нас. Този аргумент не се конфронтира с крайния резултат от съставителската работа по издаването предиоколо две години на том със студии~ статии от Ян Мукаржовски (1993, С., изд. "Наука и изкуство"). Вероятно представата за Мукаржовски на страниците на това издание се формира от стремежа на издателите да се впише и този автор в познатата поредица "Естетика и изКуствознание". Или може да се приеме като още една "странност" на книжния пазар у нас, наложила например превода на "приложно-семиотичните" романи на У. Еко преди издаването на част от щtучните му изследвания. Остава ни надеждата, че "периферните" у Мукаржовски културологични прочити и анализи на творби от изобразителното и театралното изкуство ще предшестват запознаването с неговите литературоведски наблюдения и ще бъдат основа за надмогването на поредното модно увлечение на нашия пазар. Водещите проблеми в чешкото литературознание през последните години се побират в тясната "жанрова" рамка на едно представяне. Обзорът не би могъл да се побере и в обема на сборник с преводни статии. Тази рамка не дава възможност да се очертае влиянието на iiредходни идеи и концепции върху най-новите специализирани текстове.