Библиографски раздел

Въпроси на психологическата характеристика

Free access
Статия пдф
331
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Става дума за психологическата характеристика на героите в белетристиката. Дълго време тези въпроси бяха позанемарени и от критици, и от художници. Но напоследък настъпи оживление - главно в художествената литература. То дойде естествено, като реакция срещу опростителското разбиране на социалистическия реализъм. В недалечното минало ние често повтаряхме, че за да се пресъздаде художествено съвременният живот, който се намира в непрекъснато движение и преустройство, необходимо е героите да бъдат изобразявани също в движение, в действие, а не като обломов в леглото. И това, общо взето, е наистина така. Но ние често забравяхме старата истина, че изкуството е човекознание, т. е., че то се занимава преди всичко с човешката душевност. И ако белетристът не успее да разтвори пред читателите душите на своите герои, ако се задоволи да описва емпирично техните постъпки, ако се плъзне по външната страна на събитията, в които участвуват, той ще се отклони от своите художествени цели и задачи и рискува дори да се изтъркули извън границите на изкуството. Не са малко тези, които наистина се озоваха там с някои свои произведения. И след като се понатъртиха, започнаха да си спомнят старата истина.

    Проблемна област

90 години от рождението на Йордан Йовков

За психологическата характеристика у Йовков

Free access
Статия пдф
1671
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Всеки голям творец ни въвежда в свои светове, в които живата действи телност е претворена от неговия индивидуален поглед и философска концепция. Но той ще постигне истинско изкуство само когато живее с болките на своето време, когато е готов на всякакви жертви за истината. Надареният майстор, както изгарящият от творчески огън Саваот в чудната Сикстинска живопис на Микел Анджело, трябва да вдъхне душа на своите образи, да остави у нас илюзията, че общуваме с истински хора, които неусетно ни внушават хуманния идеал на автора.

Библиографски раздел

За жанровата характеристика на пътеписите на Светослав Минков

Free access
Статия пдф
3035
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Пътеписите на Светослав Минков споделят съдбата на много творби от този жанр в българската литература - остават затулени от белетристичните произведения на автора си. Минков е познат най-вече с разказите си. Такова предпочитание обеднява представата за него, защото като пътеписец писателят е не помалко оригинален и самобитен, отколкото като белетрист. Доказателство за това е още първият му пътепис - Другата Америка“. С появяването си през 1938 г. тази творба прави силно впечатление. Днес, повече от 40 години след първата публикация, тя продължава да се оценява като значително постижение на автора си и като представително произведение от този жанр в българската литература. В нея Светослав Минков разкрива някои от найхарактерните си качества като творец - остър поглед, точна преценка за съби тия и социални отношения, дълбок, често пъти тревожен интерес към развитието на цивилизацията и обществото. Пътеписът учудва и със същата богата авторова фантазия, която познаваме от Минковите разкази. Тя се проявява независимо от документалната точност, която жанрът изисква и която авторът безусловно спазва. „Другата Америка" предлага разнообразни сведения и живописни картини из южноамериканските страни. Появил се наред с други книги за Бразилия и Аржентина - Писма от Южна Америка" на Борис Шивачев (1932), „Прах след стадата“ на Матвей Вълев (1937), — пътеписът сякаш изразява изведнъж възникналия у нас интерес към този край на света с неговата примамлива екзотичност, разточителна красота, невероятна мизерия и жестоки социални сблъсъци. Светослав Минков притежава в пълна мяра необходимия за пътеписеца дар да подбира яркото, характерното в природата, бита и обществения живот. Той наблюдава Южна Америка и с широко отворените очи на чужденец, за първи път стъпил на тази безкрайно интересна земя, и с критичния поглед на гражданин, който преценява трезво и категорично, без да се поддава на външния блясък. Понякога се задържа по-дълго на едно място, понякога сменя картините с калейдоскопична бързина. Читателят нетърпеливо, дори ненаситно следи разказа му. Може би някои от тези качества на пътеписа е имал пред вид и Стефан Цвайг, който в писмо до автора заявява, че книгата на Минков събужда „по вълнуващ начин бреговете на Южна Америка“, че писателят е създал „съвършен образ на възхитителния Рио "1. „Другата Америка" представлява значителен интерес от теоретическо гле дище.