ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 112-129

Статии

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Ако с изучаването на аспектите на проблема за научно-техническата револю ция се занимават цял ред обществени науки (философия, социология и т. н.), то интерес към истински човешката", социалнопсихологическата, нравстве ната и естетическата страна на научно-техническата революция са призвани да проявят и проявяват също и художествената литература, литературознанието илитературната критика. При това литературата „очевидно трябва не да разкрасява научно-техническата революция, не да се прекланя пред нея, а да спомогне да я осъзнаят не като самоцел, а само като средство, да покаже нейните граници, нейните опасности... Да изучава диалектиката и от позициите на хуманистичния идеал, като помни, че в реалната действителност разрешаването на поражданите от нея противоречия е възможно единствено по пътя на обеди няването на постиженията на научно-техническата революция с предимствата на социализма. Като цяло социалистическата концепция за научно-техническата революция е концепция на историческия оптимизъм. Но въпросът „благо или проклятие е научно-техническият прогрес за човешкото общество" в определен смисъл не е безпредметен. Литературата, тази, по израза на Белински, „болна съвест на човечеството“, не може да не реагира и на негативните, а не само на позитивните, дори при условията на социализма, последствия от на учно-техническата революция. Как тя реагира на това - на проблемно-тема тично равнище и в плана на художествения конфликт - именно това е пред метът на нашето изследване. А това означава по наше мнение потапяне в конкретния художествен материал, анализ на отразяваната в него социална, нравствена, идеологическа проблематика. При изследването на дадената тема е необходимо да се взема под внимание, че въпросът за взаимоотношенията между научно-техническата революция и литературата е част от по-общ проблем- за съотношението между науката и изкуството, станал предмет на дългогодишна дискусия и имащ своята найнова библиография, а също и между изкуството и морала
    Ключови думи: научно, техническата, революция, като, Художествен, проблем
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 159-171

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Пет години преди Едгар Елан По да измисли своя детектив мосю Огюст Дюпен като пример за аналитична фантазия и комбинативност, той разкрива произхода на Дюпеновата проницателност: по дедуктивен път той лишава Мелцеловия играч на шах от неговата мнима техника, която го бе превърнала в многопосещавано и многохвалено чудо. По доказа скрития в апаратурата човек. Шах матното изкуство на този играч съвсем не беше сензационно, учудване предизвикваше илюзорното техническо постижение, мнимият автомат. В седемнадесет точки По обоснова не само защо по всяка вероятност в апарата може да е скрит човек, но и че по необходимост той се обслужва от човек. Мелцеловият играч на шах, построение на Волфганг фон Кемпелен, беше едно измамно изобретение, чийто нос обаче сочеше във вярната посока. Два века след механизма на Фон Кемпелен, който трябваше да създава илюзията за автомат, ние сме изправени пред автомати не само при игра на шах. И не само техният малък обем, но и тях ната мощност, комбинативност и бързина ще попречат поначало на всеки да търси в тях скрит човек. Сега изобретателите на компютъра са онези, които искат да вмъкнат в него, в перфектния автомат, човек. Защото съвършенството на автомата предизвиква у много хора ирационални страхове - независимо от социалните проблеми, които възникнаха в западния свят с неговата масова поява. Перфект ността е повече от човешка, свръхчовешка, следователно нечовешка и поради това обезпокояваща. Не съвсем без вътрешен страх ние обслужваме копчетата, завиждаме на следващите поколения за непринуденото им боравене с тези уреди и развиваме може би едно закъсняло разбиране за нашите прадеди, които уплашени и с треперещи пръсти са обръщали ключа на електрическата си лампа. Производителите на компютри се опитват да обезсилят такива блокиращи пласмента страхове чрез очовечаване на апарата, което го представя като партньор и приятел. До микропроцесора се вгражда, така да се каже, един човек. Този излишно инсталиран човек няма нищо общо със стоящия зад апарата човек, с тези, които го произвеждат, използуват и направляват, с учените и техниците, с политиците и военните. Този човек има само една-единствена функция: той трябва да ни убеди в своето непрестанно присъствие и само чрез него да постави под съм нение техническото управляващо устройство и да го представи като нов тип на Мелцеловия играч на шах. Нещо противоестествено, защото то противоречи не само на нашата природа, то

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Мелцеловият, играч, отива, Холивуд, Изчезването, художествения, производител, епохата, техническата, възпроизводимост
Subscribe to техническата